Топите килограми и постоянно сте с температура?! Възможна е бум-бум треска

Лиляна ФИЛИПОВА

С двата нови случая на  висцерална лайшманиоза, позната като бум-бум треска, в Пловдивско и в Петричко наскоро заразените от трансмисивното паразитно заболяване у нас стават 8 от началото на годината, съобщи д-р Румен Харизанов, завеждащ  Националния консултативен кабинет по паразитни и тропически болести в НЦЗПБ. Заболяването никога не е изчезвало.

Изключение прави само периодът от 1953 до 1988 г., когато заради битката с маларията и интензивното третиране на площите с ДДТ са ликвидирани не само опасните комари, но и флеботомите, които разнасят заразата. В последно време отново се появяват, което се обяснява с бездомните кучета, които са основен резервоар. Регистрират се средно по 5 случая годишно.

Първият симптом е продължителната температура, която може да е с няколко пика и спада в денонощието. Постепенно започва чувствително увеличение на слезката и черния дроб. Заради това коремът на такива хора често изглежда необичайно подут.   Възможно е увеличение и на лимфните възли. Появява се  анемия, намаляват левкоцитите, тромбоцитите. Заради променените кръвни показатели много често лекарите бъркали висцералната лайшманиоза с онкохематологично заболяване.

Характерно е рязко отслабване и човек може да стане за няколко месеца само скелет и кожа, каза д-р Харизанов. Ако не се вземат мерки, фаталният изход може да настъпи за 3-8 месеца, а при слаб имунитет и съпътстващи заболявания - и по-бързо.  

Флеботомите, наричани още пясъчни мухи, са кръвосмучещи насекоми, подобни на комари. Пренасят заразата от животни (кучета, чакали, вълци, лисици, много рядко плъхове) на хора и от човек на човек. На мястото на ухапването се образува гърбава папула като от комар, на която човек може и да не обърне внимание. Инкубационният период на болестта е от 6 до 8 месеца.

Висцералната лайшманиоза, която поразява у нас, се причинява от паразит от типа „Лайшмания инфантум”. Разпространен е главно в Средиземноморието, но се среща и в други части на Европа. В миналото са боледували главно деца, но в последните години вътрешната му структура се променя, което го прави опасен и за възрастни.

Най-често заразени има в Стара Загора, Благоевград и други части на Южна България. Проблемът е, че огнищата не се проучват, смята  д-р Харизанов. Миналата година НЦЗПБ кандидатствал за финансиране пред фонд „Научни изследвания” на БАН с проект за проучване на активното огнище в Благоевград, който обаче дори не бил разгледан.

Последните изследвания на скитащите кучета и векторите били от края на 50-те години на миналия век.  Диагнозата  на заболяването става чрез пункция от костен мозък, далак, черен дроб, като първият вариант е най-популярен. Това се прави само в кабинета по паразитни и тропически болести в Националната референтна лаборатория към НЦЗБП.

Най-често за лечение у нас се използват т.нар. 5-валентни антимонови средства, диамидинови производни. На Запад се прилагали и липозомалните форми на анфотерацин В и милтефосин, който у нас бил ползван само в 1-2 случая. Нито един от тези препарати не е регистриран от Изпълнителната агенция по лекарствата и те се внасят по Наредбата за нерегистрираните лекарства, казва специалистът.

Процедурата обаче била тромава и бавна, което налагало пациентите и близките им често сами да си купуват медикаментите от чужбина.
Кожният вариант на лайшманиозата, който протича с разяждане подобно на проказата, у нас не съществува, категоричен е специалистът.  


 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 59