Едва ли има състояние, за което по-често да се търси медицинска помощ от кашлицата. Според различни експертни оценки около 40 на сто от дейността на амбулаторните кабинети в световен мащаб е свързана с този симптом.

Всъщност кашлицата е важен защитен рефлекс, който води до изчистване на вдишани частици в дихателните пътища и предпазва от чужди тела, включително вируси и бактерии. В бронхиалното дърво за 24 часа се отделят нормално 20-30 мл слуз под въздействие на външни фактори - тютюнев дим, газове от автомобилите и от твърди горива, мъгла и др. Т.е. отделни епизоди на изкашляне през денонощието са напълно нормални. Но под въздействие на външни и вътрешни фактори кашлицата може да стане мъчителна, непродуктивна, като симптом на редица белодробни заболявания. Затова пулмолозите съветват, ако човек започне да кашля по каквато и да е причина, да потърси лекарска консултация, а ако това продължи повече от 8 седмици при възрастните и повече от 4 седмици при децата, да се потърси помощта на специалист по белодробни и детски белодробни болести.

В зависимост от продължителността се разглеждат два вида: остра, с продължителност, по-малко от 3 седмици, и хронична, с по-голяма продължителност. Острата кашлица най-често се свързва с простудни и вирусни заболявания, докато хроничната кашлица се свързва с редица белодробни и извънбелодробни заболявания. Хроничен бронхит, астма, включително и алергична, ХОББ, туберкулоза и белодробни тумори са сред честите белодробни причини за хронична кашлица. Причини извън белия дроб могат да бъдат хроничен рино-синуит (заради стичането на секрети по задната стена на гърлото), гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), аритмии, сърдечна недостатъчност и други сърдечносъдови причини, невровегетативна дистония, прием на някои лекарства, напр. АСЕ инхибитори.

Добрата новина е, че причините за хроничната кашлица могат да се установят при 80-100% от случаите. Почти във всички случаи с хронична кашлица се установяват самостоятелно или в комбинация: постназално стичане, астма и гастроезофагеален рефлукс. В 25% от случаите се установяват няколко причини.

Важното е острата кашлица да се лекува навреме чрез препарати, които втечняват секретите и имат локално противовъзпалително действие, а при хронична кашлица първо задължително да се търси причината, преди да се приемат лекарства за нейното потискане.

По време на кашлица налягането в гръдния кош може да достигне 300 мм Hg,

а скоростта на въздушния поток – 800 км/ч. Това помага за изчистване на дихателното дърво, но може да предизвика и усложнения като общо изтощение, безсъние, главоболие, виене на свят, мускулно-скелетни болки, дрезгавост на гласа, обилно изпотяване, неволно изпускане на урина.

Затова дори когато причината за кашлицата е категорично установена, процесът на нормализиране на дихателните пътища трябва да бъде подпомогнат. Това става по няколко начина – чрез сиропи, инхалации за овлажняване, а по лекарска преценка на някакъв етап и чрез прием на лекарства, потискащи центъра на кашлицата, когато тя вече е непродуктивна.

Всичко за кашлицата може да прочетете ТУК

Сподели във Facebook