.jpg)
Виртуална колоноскопия пази от напреднал рак
Основният проблем в ранното откриване на рака на дебелото черво е, че първоначално той няма никакви или почти никакви симптоми
Във всички напреднали държави суеверният страх от рака е заменен от навременни профилактични прегледи. Разумните хора, вместо да си плюят в пазвата и да чукат на дърво, следват съветите на своя лекар кога какви прегледи да си направят дори и да нямат никакви оплаквания. Защото много от злокачествените заболявания могат да бъдат излекувани напълно, ако се открият в първия стадий. Общо взето, профилактичните прегледи се определят от пола и възрастта. Известно е, че за жените е най-важно да се проверяват за рак на гърдата, маточната шийка и яйчниците, а за мъжете – за рак на простатата. Заболяването, което поразява често и двата пола, е карциномът на дебелото черво. Добрата новина е, че ако се открие бързо, той се лекува напълно успешно, при това без промяна в качеството на живот след това.
Основният проблем в ранното откриване на рака на дебелото черво е, че първоначално той няма никакви или почти никакви симптоми. А когато човек започне да чувства болки, да има кървене или други проблеми, обикновено става въпрос за напреднал процес. Затова в много страни здравноосигурителните компании са възприели принципа да заплащат специализирано профилактично образно изследване – колоноскопия, при хората над определена възраст, напр. 50 години. Колоноскопията е единственият сигурен метод за диагностика на злокачествени и други заболявания на дебелото черво и представлява въвеждане на оптична тръба в червото, чрез която то се оглежда отвътре от опитен специалист, който вижда дали има съмнителни изменения. Неудобството е, че това почти винаги е свързано с постъпване в болница, а напоследък изследването се прави под обща, макар и кратковременна, упойка. Освен това дебелото черво трябва да е прочистено чрез прием на очистителни, клизма и др.
За да се направи въпросното изследване по-приемливо за мнозинството от хората, вече се въвежда т.нар. виртуална колоноскопия. За нейното място в ранното откриване на дебелочревния рак се обърнахме към доц. д-р Галина Кирова, д.м., началник на клиниката по образна диагностика в „Токуда болница София”:
За нас и за пациентите е много важно да откриваме още предраковите състояния на дебелото черво – полипите. Те са напълно лечими и така болният не достига във фазата на развито раково заболяване. Скринингът трябва да започне след 50-годишна възраст, а само при някои фамилно обременени пациенти и такива с ранна полипоза – по-рано. Доказано е, че са нужни около 5 години, за да се превърне един полип в истински инвазивен тумор. Затова се препоръчва скринингът да се прави на не по-малък интервал от 5 години.
За съжаление в България не съществува национална скринингова програма за нито едно онкологично заболяване. Затова разчитаме на инициативността на самите пациенти и на техните лични лекари. Хората са склонни да се подложат на колоноскопия, когато имат вече някакви оплаквания, а лекарите подозират развитие на съответен патологичен процес. Тогава инвазивното изследване е напълно необходимо и оправдано. Но когато говорим за практически здрави хора, които профилактично проверяват състоянието на дебелото черво, вече съществува много модерен, неинвазивен метод, който ние прилагаме, наречен виртуална колоноскопия. Когато тя е съчетана с модерен софтуер, дори не е необходимо драстично прочистване на дебелото черво, т.е. човек да си стои у дома и да ходи през час в тоалетната. Вечерта преди изследването се изпива вода с разтворена контрастна материя, която не се поема от организма и има за задача да маркира остатъчните фекални маси.
Минути преди самото сканиране (става въпрос за компютър-томографско изследване) в дебелото черво през тънък катетър се въвежда въздух, който трябва да раздуе червото. Следва сканирането, което трае секунди, при това с много ниски дози рентгеново облъчване. Образът, който получаваме, е напълно аналогичен на това, което се вижда при инвазивната колоноскопия. Освен това специална компютърна програма ни насочва при разчитането на образа кои зони са съмнителни. За това изследване не е необходимо постъпване в болница, нито упойка. Ако установим здраво черво, пациентът може да е напълно спокоен поне за следващите 5 години. Ако обаче има съмнителни образувания, трябва да се направи класическа колоноскопия, която позволява взимането на биопсичен материал, както и отстраняването на някои полипи. Но тогава пациентът знае, че си прави инвазивно изследване по реална необходимост. За целите на профилактиката виртуалната колоноскопия е напълно достатъчна и информативна. Тя спестява време и доста неприятни усещания. (ЖЗ)
