Здраве

28 Октомври 2014

1767

Животът днес

Витамин С - загадки и тайни

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

Може определено да се каже, че историята на витамин С е тясно свързана с Великите географски открития от началото на XV до XVIII век. Колкото и странно да звучи, жертвите сред екипажите в резултат на океанските бури, срещите с дивите животни и недружелюбното туземно население по време на тези плавания били многократно по-малко в сравнение с тези от страшната болест скорбут, която се превърнала в истински бич за първооткривателите на новите светове. Например в легендарната експедиция на Вашку да Гама, търсеща път към далечна Индия, от 170 моряци 116 стават жертва на коварната болест.

През 1747 г. решението все пак било намерено от корабния лекар на английския кралски флот Джеймс Линд, който експериментално доказал, че сокът от лимони и портокали е в състояние да противодейства на болестта. Официалната кралска медицина обаче още петдесет години упорито се съпротивлявала срещу изводите на младия шотландец и отстоявала инфекциозния характер на заболяването. Дълги години без отговор останал въпросът какво все пак се съдържа в цитрусовите плодове, което ги прави толкова ефикасни срещу скорбута.

Отговорът бил даден почти две столетия след знаменитото изследване на доктор Линд. През 30-те години на миналия век американският биохимик от унгарски произход Алберт Сент-Дьорди успял да изолира от цитрусовите плодове и зелето незначително количество от кристална субстанция, т.нар. хексуронова киселина, която предотвратявала симптомите на скорбут при морските свинчета. Установена била и химическата структура на тайнствената киселина, която получила окончателното си наименование – аскорбинова киселина (предвид противодействието й срещу страшната болест – скорбута). И тъй като буквите А и В, с които били означени откритите към момента витамини, вече били заети,

за аскорбиновата киселина останало наименованието витамин С.

Опитите показали, че само 10 мг дневна доза от тази магическа киселина са достатъчни за предотвратяване на ужасната болест. За своето забележително откритие през 1937 г. Алберт Сент-Дьорди е удостоен с Нобелова награда.

В наши дни знаем и много, и все още твърде малко за този витамин на витамините, както го наричат мнозина. Според известния американски диетолог д-р Робърт Аткинс витамин С има такова огромно значение за човешкото здраве, че на практика не съществува болест, при която приемането му да не води до подобрение на състоянието. По безспорен начин беше установено, че витамин С участва в невероятен брой процеси в човешкия организъм – в синтеза на важния протеин колаген, участващ в изграждането на кожата, сухожилията и костите, в укрепването на имунната защита, в образуването на червените кръвни телца, във въглехидратния обмен и усвояването на желязото и калция и т.н.

Благодарение на мощното си антиоксидантно действие аскорбиновата киселина инактивира излишъците от свободни радикали, предизвикващи стареенето на клетките и на организма като цяло и противодейства на образуването на канцерогенните нитрозамини – продукти на трансформацията на нитратите в човешкия организъм. Доказано е, че витамин С играе важна роля и в синтезата на катехоламините – веществата с хормонално и сигнално действие адреналин, норадреналин, допамин, които управляват множество жизненоважни процеси в човешкия организъм.

По безспорен начин е установена ползата от витамин С при простудните и грипните заболявания.

Биофлавоноидите, известни още като витамин Р, съдържащи се в редица  плодове и зеленчуци (цитрусови, касис, малини, къпини, боровинки, арония, зеле, домати, магданоз, копър и др.), предпазват от окисление витамин С и повишават неговата активност около 20 пъти. Редица изследвания показват, че съвместно с витамин С биофлавоноидите предпазват от разрушение хиалуроновата киселина, която играе особено важна роля за доброто състояние на кожата, способстват за заздравяването на клетките на кръвоносните съдове и увеличаването на еластичността им. Любопитно е, че всички висши животни са в състояние да синтезират този важен витамин. Изключение правят приматите, морските свинчета и... човекът, които трябва ежедневно да го получават с храната си, тъй като витамин С не се складира в техния организъм. За съжаление витамин С определено е най-лабилният сред витамините и бързо се разрушава под действието на кислорода на въздуха, светлината и високата температура. За по-доброто му запазване е препоръчително

продуктите, които го съдържат, да се подлагат на щадяща термична обработка –

в микровълновата фурна, на пара или в уок тиган.
Каква е потребността от този витамин за човешкия организъм? На този въпрос все още няма окончателен отговор. Според експертното мнение на група американски, датски и френски учени препоръчителната дневна доза от витамин С следва да е 200 мг. В интерес на истината трябва да признаем, че на това поле през последните десетилетия на миналия век се разиграха невероятни противоборства на мнения, които не стихват и в наши дни. В центъра на полемиката се откроява името на американския химик и носител на две Нобелови награди Лайнъс Полинг, който в продължение на две десетилетия упорито и настойчиво отстояваше тезата, че високи дози (до 10 г) витамин С са ефективно средство срещу простудните и дори раковите заболявания. Според учения превантивното приемане на този чудотворен витамин би спестило на американското правителство милиарди долари здравни разходи. Благодарение на безспорния му авторитет през 80-те години на миналия век в САЩ, а и не само там,  настъпи истинска аскорбиноистерия. За съжаление многобройните изследвания както в САЩ, така и в други страни на света, не потвърдиха тезата на Лайнъс Полинг за панацеята витамин С. Нещо повече, в повечето случаи беше наблюдавано, че

приемането на високи дози както на витамин С, така и на другия мощен антиоксидант – витамин Е, има точно обратния ефект.

По трагично стечение на обстоятелствата (или в потвърждение на наблюденията?) както неговата съпруга, така и самият учен починаха от рак. Независимо от прилаганите високи дози витамин С...
Как да се обясни този странен феномен? Та нали именно антиоксидантите инактивират свободните радикали, причинителите на тези болести? През последните години науката даде отговор и на този въпрос. Оказа се, че свободните радикали в определено количество са важни и нужни на човешкия организъм, затова той си ги продуцира. Чрез тях той се справя с болестотворните бактерии и възникналите ракови клетки. Високите дози антиоксиданти обаче „обезоръжават” организма и го правят уязвим на тези и други болести.
Очевидно и тук, както и в случая с холестерола, нитратите и хидрогенираните мазнини следва да ревизираме някои свои виждания. Още много бели полета има в невероятния брой процеси, в които витамин С участва в човешкия организъм. Дали скоро ще намерим нишката на Ариадна, която ще ни преведе през този лабиринт, предстои да разберем.

gpopov_bg@yahoo.com



 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 120