Човешкото ухо е сътворено от природата за ниски звуци и тишина. Повечето хора обаче изобщо не се съобразяват с този факт и подлагат слуха си на сериозни изпитания, убедени, че притежава безгранични възможности.

На първо място в тази рискова група попадат младежите. Обичайна гледка е в градския транспорт да гърми музика, която идва от... слушалката в ухото на някой тийнейджър. А и рядко ще срещнете младеж, от чийто смартфон се носят децибели като при концерт на живо. Това продължава, докато вместо музика започне да се чува бучене или пищене. А диагнозата на лекаря обикновено е остро претоварване на органите на слуха. Пищенето е само предупреждение, че шумовото натоварване е превишило допустимото ниво. Състоянието в медицината носи името тинитус. То може да се преодолее, но понякога пораженията на слуха остават завинаги.

„Светът на слуховите органи е тишина. Слухът е предназначен, за да се чуват крилцата на синигер“, твърди специалистът Райнер Клинке от Университетската клиника във Франкфурт. Така че нашите уши не са пригодени да издържат звуковото натоварване на ковашки чук. Някога остротата на слуха е била въпрос на живот и смърт, затова и Създателят се е погрижил за неговата чувствителност, която съвременните технологии непрекъснато провокират. За нашите предци силният стресиращ шум е бил изключение, а днес е всекидневие.

Според статистиката през последните години шумът в европейските столици е нараснал седем пъти.

Как се отразяват високите децибели върху здравето на хората?

Да започнем от факта, че ниво на звука от 85 децибела вече е опасно. Това съответства на шума, идващ от косачка на трева. При това ниво вече възниква риск малките нежни рецептори или власинки във вътрешното ухо да бъдат увредени. При продължително излагане на такъв шум чувствителните клетки на слуховия орган започват да умират. И ако техният брой се увеличи прекалено, то пострадалият ще продължи да живее без шума на листата и жуженето на пчелите. Ако навреме не се вземат мерки, ще измрат всички 30 хиляди слухови клетки и тогава човек остава сам със себе си в абсолютна тишина.

Първите сигнали за проблеми в слуха идват, когато хората са в шумна компания и изпитват трудност в надприказването да различат отделните гласове. Следва въпросът „Какво каза?“, което обикновено дразни околните. Оттук започва и социалната изолация и самотата.

Според специалистите при проблеми в слуха хората трудно се ориентират. Не знаят например стои ли някой зад тях и въобще какво се случва наоколо. Очите възприемат само ограничен отрязък от заобикалящия ни свят. Затова и хората без слух по-често страдат от душевни разстройства в сравнение с хората без зрение.

Въпреки това убеждението, че слухът вечно ще ни служи и трудно се уврежда, е широкоразпространено. За съжаление съвременният живот никак не е щадящ към това сетиво, а често и сами го претоварваме. Пускаме на пълна мощност уредбата, посещаваме концерти, където децибелите могат да ни съборят в буквалния смисъл. А шумът от дискотеките може да се сравни с този от ковашки чук. Модерните устройства пък могат да достигнат звука на стартиращ бомбардировач, от който сте отдалечени само на 200 метра. Да не говорим за стереоуредбите в автомобилите, които могат да разбият стъклата, да не говорим какво правят със слуха ни. Гастролите на рок групите нерядко увеличават притока от пациенти със сериозни проблеми в слуха към близките клиники. Понякога тези увреждания не могат да се възстановят. Остава загадка как самите музиканти издържат на това натоварване. Един американски китарист споделил, че преди всеки концерт запушва дясното си ухо, а с лявото си вече не може да проведе дори един телефонен разговор.

Резултати от многогодишно изследване на немски специалисти показали, че при два процента от младите хора, живеещи в големите градове, слухът е на нивото на 60-годишни хора. Всеки седми жител на европейска столица чува лошо, а това е цяла армия от полуглухи.

Мощният грохот може да доведе и до състояние на опиянение. Адреналинът в кръвта се повишава, пулсът се ускорява, мускулите се напрягат. Силният шум действа като своеобразен наркотик, затова и не остава без последици за здравето на хората. Колкото по-високи са децибелите, толкова по-вредни са за нашето тяло и нервната ни система. В същото време към шума не можеш да се адаптираш. Твърденията на хора, живеещи в близост до аерогара, че са свикнали с шума и не забелязват рева на самолетните двигатели, според специалистите са наивни. Действително, съзнанието им потиска наднормените децибели, но организмът им както и в началото реагира на всеки излитащ или приземяващ се самолет.

В основата на всеки петдесети инфаркт лежи шумът, който пагубно влияе на здравето и може да бъде главна причина за заболяването.

Известно е още, че високите децибели може да се превърнат в убиец. Това е било добре известно в древен Китай, където наказвали престъпници именно със силен изкуствено създаден шум.

За съжаление съвременният човек доброволно прави всичко възможно да съкрати живота си и да осигури безпрепятствен достъп на шума до собственото му здраве.

Сподели във Facebook