Акад. Григор Велев преиздаде двата тома „Българската национална кауза (1762 – 2012)“, които още с появата си преди пет години предизвикаха огромен интерес не само у нас. Събитието бе отбелязано на специално заседание на Българския исторически форум към Института по българска история при БАНИ.

От 1944 г. до днес, повече от 70 години, темата „национална кауза“ е табу. Затова малко българи знаят какво е национална кауза. В историята на една държава е възможно да се реализират една или поредица от национални каузи, моделирани въз основа на анализа на политико-икономическите събития в различни исторически периоди и формирани на базата на характерния за времето национален идеал и национален интерес. Предмет на конкретния труд са българските национални каузи от времето на нашето Възраждане до днес, каузи, мобилизирали националната енергия и сплотявали нацията за тяхното осъществяване. Длъжни сме да ги припомним на новите поколения българи, за да можем да продължим и да имаме нов български идеал и кауза, съобразени с новите реалности, подчертава авторът в уводната част на своя труд.  И задава с книгата серия  нелеките въпроси, от чиито отговори, ако съумеем да си дадем, зависи в огромна степен утрешния по-добър ден на България.

Със своето историческо изследване акад. Велев, председател на БАНИ,  връща историческата лента и пита: защо не познаваме българските национални идеали, превърнали се в национални каузи? Защо така и не успяхме да направим реалност каузата “Обединение на България? Доколко сме готови днес да живеем и работим за осъществяването една съвременна национална кауза – за „духовно обединение на нацията в условията на европейско членство, когато държавните граници отпадат и милиони българи живеят, създават деца и работят в цял свят.

Акад. Григор Велев структурира двутомника, обобщавайки три групи национални каузи: осъществени, неосъществени и предстояща. Сред осъществените са защитата на националната идентичност (1762-1861), независимата българска държава и българска просвета (1861-1870), каузата свободна и независима българска държава (1871-1878) и мирна ревизия на границите, за демократична държава и пазарно стопанство (1989-2007), членството в НАТО и членството в ЕС. Като неосъществена национални кауза сочи обединението на България (1912-1919), а като предстояща – духовното обединяване на българския народ.

 

Сподели във Facebook