Отбелязваме 21 юни – МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ЙОГА, в София и в над 40 големи и малки населени места в страната

На 21 юни светът отбелязва Международния ден на йога. Празникът е учреден от Общото събрание на ООН през 2014 г., а йога − хилядолетната здравословна практика, е обявена от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство на човечеството.

Както всяка година, България ще отбележи Международния ден на йога с редица инициативи и практики, организирани между 7 и 30 юни в около 40 населени места у нас. Централното събитие ще се състои в София на 21 юни в Националния дворец на културата, зала № 6 от 9:30 до 19:00 ч.

През целия ден някои от най-добрите сертифицирани учители, представители на известни класически школи по йога, ще демонстрират практики, а желаещите ще могат да се упражняват или просто да слушат и наблюдават.

Учени-практици, възпитаници на различни школи по йога, ще изнесат лекции по различни теми, засягащи същността на йога. Във фоайето пред залата и в откритите пространства около нея ще бъдат разположени щандове с книги по йога, вегетарианска и индийска храна и сувенири.

По традиция Международният ден на йога се отбелязва и в други градове на страната ни – Пловдив, Пазарджик, Свиленград, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен, Перник, Кюстендил, Гоце Делчев и др.

Честванията на Международния ден на йога в България се осъществяват под патронажа на посланика на Република Индия  Събитието се организира от посолството на Република Индия в сътрудничество и с прякото участие на редица правителствени и неправителствени организации, сред които са Българска йога асоциация, фондация „Изкуството да живееш” – България,  Асоциация „Индия”, Индологическа фондация „Изток-Запад”, и с активното участие на всички широко представени школи по йога и десетки йога-клубове в България.

Историята

На 11 декември 2014 г. Общото събрание на ООН прие с абсолютно мнозинство резолюция, по силата на която 21 юни - денят на лятното слънцестоене, става Международен ден на йога. Предложението бе изразено за първи път официално от министър-председателя на Индия Шри Нарендра Моди, който в обръщението си към световната общественост отбеляза: „Йога въплъщава единението на тялото и ума, на мисълта и действието, на ограничението и удовлетворението; йога е хармонията между човека и природата, и сама по себе си е холистичен подход към здравето и благоденствието.” Тогавашния Генерален секретар на ООН Бан Ки Мун приветства това решение като подчерта, че: “обявявайки 21 юни за Международен ден на йога, Общото събрание обърна внимание на всестранната полза от тази древна практика за здравето и благополучието в нашия модерен свят”. А в края на 2016 г. ЮНЕСКО добави йога в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.

Науката йога има своята неимоверно дълга история, която сама по себе си заслужава задълбочено внимание и изучване. Тя възниква в дълбока древност на територията на съвременна Индия и представлява всеобхватно знание и практическо познание за човека и за неговото естествено, природосъобразно себеосъществяване посредством добре разработени практики за тялото, ума, интелекта и битийността на съзнанието. Знаниятa по йога са фиксирани както в писмени текстове, така и се предават устно от учител на ученик в продължение на хиляди години без прекъсване във времето. От началото на миналия век научните постижения в йога биват припознати и навлизат във фокуса на научните изследвания и познания на редица съвременни науки като психология, логика, различните дялове на съвременната медицина, физика, биохимия и др.

В съвременния свят признанието на явлението йога се базира и на факта, че йога се практикува масово, достъпно и общоприето в различните общества, при това не само като средство против, но и като абсолютна алтернатива на стресовия начин на живот и на естествената природна податливост на човека към стреса като цяло. И най-незначителното постижение в практикуването на йога дарява човека с вътрешен покой, по-добро здраве, по-хармонични отношения с околния свят, по-добри психически и интелектуални умения, по-голяма трудоспособност, умение за по-успешно преодоляване на трудности от всякакъв характер, позитивизъм, вътрешна радост и стабилност, и много други екзистенциални качества, осигуряващи развитие, удовлетворение и благоденствие на личността.