Акценти

24 Декември 2022

2169

Животът днес

Начинът, по който се празнувала Коледа у нас, не се среща у другите славянски народи и е типичен за България. При това любопитен факт е, че докато в западните страни коледното дърво се украсява и се пази, в България и Югоизточна Европа то се изгаряло в огнището и по него се правели различни гадания.

Най-важното за празничната трапеза на Бъдни вечер било омесването на обредния хляб. Стопанката трябвало да бъде облечена празнично и докато меси, да изрича различни благословии за здраве и плодородие. В него тя слагала и сребърна пара.

Хлябът за Бъдни вечер се отличава с богата пластична украса, криеща точно определена символика. Малки тестени фигурки съответствали на броя на членовете на семейството, на видовете домашни животни. Наричали го Боговица и бил един вид безкръвно жертвоприношение за Бога.

Момата в къщата омесвала за своя избранник-коледар „вит-превит кравай“, а за трапезата за Бъдни вечер се приготвяли 7 или 9 постни ястия. Но трябвало да има от всичко, което е родила земята.

Преди да започне вечерята, най-старият мъж в къщата или най-възрастната жена, влизали в ролята на жрец, така като било в някогашната стара българска задруга, и прекадявали трапезата с тамян, върху жив въглен от огнището. Изричали благословии за здраве и плодородие, като вярвали, че чрез каденето осветяват сложеното на трапезата, дават му сила на цяр, срещу лошите духове и срещу болестите. До днес сме запазили само обреда по разчупването на хляба и гадаенето на кого ще се падне паричката...

Семейството не заспивало до полунощ, защото битувало поверие, че точно тогава „небето се отваря“ и ако в този миг човек си пожелае нещо, то се сбъдва. По това време в някои села на Средните Родопи има обичай да се заплашват с отсичане онези плодни дървета, които още не са родили.

Вече е минала голямата вечеря и е настъпила глуха доба. На трапезата е сложен „вит-превит кравай“ и котле с вино. Цялата къща очаква „добри гости коледари“. Те имали трудната, но благородна задача да обиколят къщите на селото.

Това е времето, когато според народните представи, се появяват караконджоли и вампири, които непрекъснато вредят на хората. Със своите песни и благопожелания коледарите имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те губят тази сила и спират да коледуват.

Някога всеки момък е ходил да коледува. Тогава за пръв път в живота си той е обличал ергенско облекло, и чрез коледуването официално се представял пред селския колектив. Младежът е доказвал, че е достатъчно пораснал, притежава необходимите нравствени добродетели и мъжки качества и може да задиря моми. От своя страна всяка мома е чакала да види своя любим сред коледарската дружина и да му подари специално омесения „вит-превит кравай“.

След вечеря коледарите се събирали в дома на станеника и тръгвали да обикалят селото. Известявали това с пушечен гърмеж, а из пътя песните им се чували отдалеч.

В противен случай магията се разваляла, а нарушителят на забраната бил постиган от някакво нещастие. Като излязат коледарите от къщата се смятало, че Бъдни вечер е минала и започват „мръсните дни“.

Сподели във Facebook