.jpg)
Българската академия на науките и изкуствата отчете 5 години дейност в името на нацията
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) проведе отчетно си събрание за периода 2012 - 2016 г. За председател единодушно бе преизбран акад. проф. д-р Григор Велев, а в Управителния съвет влязоха акад. Добрин Свинаров, акад. Маргарита Каменова, акад. Миладин Апостолов, акад. Надка Бояджиева, акад. Дроздстой Стоянов, акад. Екатерина Титянова, акад. Витан Влахов, акад. Боян Лозанов, акад. Никола Ананощев, акад. Славчо Панделиев, акад. Мария Славова, акад. Петър Иванов, акад. Крум Крумов, акад. Димитър Димитров, акад. Николай Тулешков, акад. Николай Петров, доп. чл. Георги Ламбаджиев, доп. чл. Стоян Танев, доп. чл. полк. Костадин Костадинов, акад. Емил Янев, акад. Стоян Караиванов, акад. Румен Леонидов, акад. Йордан Каменов, акад. Драгомир Шопов, доп. чл. Радослав Маринов, акад. Христо Григоров, акад. Петко Тодоров и акад. Валентин Стамов. Бе гласувана и Контролна комисия в състав: акад. Екатерина Титянова, председател, и членове - акад. Емилия Христова, акад. Николай Тодоров, доп. чл. Лидия Катрова и чл. набл. Иван Станков.
В отчетния доклад, прочетен от акад. Маргарита Каменова, бе отбелязано, че академията бележи значителен ръст в дейността си по отношение на основополагащи функции за общественото и държавното развитие, каквито са научните изследвания, автентична съвременна българска култура и граждански инициативи. Огромната по мащаби дейност е извършена от членовете на БАНИ, които имат признати достижения в различни сектори на обществото и дават безкористно и безвъзмездно съществен принос за изпълнение на мисията да служат на Отечеството.
През последните пет години Академията е разширила спектъра на научните изследвания благодарение на активната работа на научните центрове по икономика, социални, правни и инженерни науки, на центъра за национална сигурност на Р България. Към техните постижения се прибавят и традиционно добре работещи секции по национална стратегия, българистика и медицина.
Много богата е продукцията на центровете за Българистика и Поезия, появата на нови белетристични произведения, литературна критика, провеждането на литературно-музикални спектакли, популяризиране на българското изкуство зад граница.
Разнообразна е и дейността на „Гражданско общество“, което заедно с Института по журналистика редовно провежда дискусионни форуми.
През този период са организирани първите интердисциплинарни конференции, свързани с основните задачи на БАНИ за развитие на многопластова и органически свързана научна дейност. Установено е и повишено присъствие на членове на БАНИ в медиите по разнообразни теми – от проблемна публицистика през проблемите на националната сигурност, икономиката, демографския срив, до състоянието на българската диаспора, здравеопазването и външната политика.
Издадени са и фундаментални исторически трудове като “История на българите в Македония“, „Българската национална кауза” и том трети от „История на България“.
Членски състав:
БАНИ е национален научно-творчески демократичен институт, който си поставя за цел да обедини българския национален елит в областта на науката, изкуството и гражданското общество в полза на българската нация и държава, да организира научни и културни форуми, в които да се представят постиженията на българската наука и изкуство у нас и в чужбина. БАНИ работи за духовното обединение на българската нация и за просперитет на българската държава.
В това гражданско сдружение с обществена полза членуват 430 души, от които 232 учени, 131 дейци на културата и 19 дейци на гражданското общество. От тях 175 са с почетното звание академици, дописните членове са 139, членовете наблюдатели - 68. В БАНИ почетните членове наброяват 10 души, а чуждестранни членове са 38.
Финансиране
БАНИ не е получила нито една стотинка държавна субсидия, на която по закон има право. Академията оперира само със средства, събрани от годишния членски внос и лични дарения. Въпреки липсата на сграден фонд за офис, заседателни и учебни зали и ограничения си административен апарат стореното през последните пет години в областта на науката и изкуствата е впечатляващо.
Структура
БАНИ се състои от три отделения. Ръководител на отделението за наука е акад. Миладин Апостолов. То организира конференции, симпозиуми, кръгли маси и форуми, както и учебната дейност, изработва научни проекти, координира индивидуалната активност на академичния състав – публикации, монографии, рецензии, участия в международни конгреси, докторски програми и др. Отделението за изкуство се ръководи от акад. Румен Леонидов. В дейността му влизат проявите на отделните членове в различните жанрове – вечери на поезията, литературни конференции, представления на камерния драматичен театър. Съществена част са и многобройните концерти – хорови, инструментални, изпълнения на класическа, народна и поп музика, балетни постановки и др. Гордост за БАНИ са и поредицата от художествени изложби на нейните членове, изтъкнати живописци, графици, скулптори, карикатуристи.
Третото отделение работи в областта на проблемите на гражданското общество и правовата държава и се ръководи от акад. Петко Тодоров.
Към тази част от дейността на БАНИ са съборите на Асоциация на българите по света и заседанията на Световния парламент на българите. Гражданското отделението има издателска дейност – монографии, периодични списания, онлайн вестници и списания, публицистични публикации и предавания.
Наука
Отделението има 10 научни центрове, съставени от различен брой институти и секции според броя на членовете и професионалните им насочености. НЦ „Медицина“ е най-големият, той функционира от възстановяването на БАНИ през 2004 г. Съставен е от 4 института и 34 секции. Броят на участниците в него е 114. НЦ „Медицина“ покрива всички критериите за различните видове дейности в академията. Проведени са 23 национални конференции, от които 5 с чуждестранно участие, съорганизатор е на Световния конгрес по невросонология, има 35 заседания на Български лекарски форум, издава редовно сп. „Българска медицина“, участва в европейски и национални проекти.
Научният център „Българска национална стратегия“ се ръководи от акад. проф. д-р Григор Велев. Центърът се състои от 3 института: за „Българската национална доктрина“ с директор акад. Орлин Загоров, за „Национална сигурност“ с директор доп. член о.р. полк. Костадин Костадинов и за „Балканистика“ с директор акад. Стоян Райчевски.
Научният център по „Българистика“ се ръководи от акад. Йордан Каменов. Центърът развива дейността си в популяризирането на българската класическа и съвременна художествена литература.
Институтът за „Българска история“ работи в две направления: организиране на „Български исторически форум“, който през 2014 и 2015 г. се проведе заедно с Центъра по „Балканистика“, редица научни прояви – 20 заседания и четири кръгли маси. Тук трябва да споменем и създаването и издаването на фундаментални исторически трудове, чийто автор е акад. Гр. Велев. Става дума за многотомното издание „История на българите в Македония“, „Българска национална кауза“, което претърпя две допечатки, появата на 3-ти том от „История на България“ с редактор акад. Пламен Павлов.
Директор на НЦ по „Земеделие и лиотехнологии“ е акад. Иван Станков. В центъра работят 4 научни института.
Акад. проф. д-р Георги Маринов ръководи НЦ за „Икономически изследвания и стратегии“. Към него има два научни института: за „Национални и глобални икономически изследвания“ с дир. доп. член Б. Манов и за „Изучаване на националната икономика“ с доп. член доц. Б. Михайлов.
Центърът за „Социални и хуманитарни науки“ работи под ръководството на акад. проф. д-р Крум Крумов и научния секретар Плама Христова. Центърът разполага с 5 института – по „Мениджмънт и управление на човешките ресурси“, „Социология“, „Демография“, „Философия“ и „Богословие“.
Акад. проф. д-р Мария Славова отговаря за центъра за „Правни, политически науки и дипломация“. Към него работят два института - за „Правни науки“ и „Правна защита“.
