.jpg)
Гайо пинто - война в чинията
Gallo pinto или в превод „Петнистият петел“ е най-емблематичното ястие в Коста Рика и Никарагуа, но всяка от страните настоява, че е създадено на нейната територия. Така дългогодишният спор прераства в ревностна надпревара – от кухнята, та чак до Книгата на рекордите на Гинес! Първите твърдят, че ястието е създадено през 1930 г. в южен квартал на столицата Сан Хосе, а вторите – че е наследство от африканските роби от банановите плантации на Карибите много преди това.
Историята с враждата за принадлежността на гайо пинто е като тази за вечната битка за надмощие на тикос и никос (както съкратено се наричат костариканците и никарагуанците). Дори когато са в смесен брак, те продължават да приготвят и хапват традиционната гозба като в своите семейства.
Всъщност става дума за комбинация от боб и ориз, каквато има и в много други централноамерикански кухни, но когато това е определяща националната идентичност храна – нещата стават по-настървени. Гайо пинто се сервира (с малка отлика в цвета на боба – червен или черен) и от костариканците, и от никарагуанците, за закуска с добавка от пържено яйце, малко сирене и малки плоски питки от пшенично или царевично брашно (тортили), и за обяд или вечеря с добавка на авокадо, сос, пържено месо или пиле. За туристите добавят и резени домат, начос и още какво ли не, за да угодят. Ястието така се е сраснало с начина на живот, че се предлага навсякъде – и от уличните продавачки на храна, и в ресторантите, дори в хотелите като „богата закуска“. Има го дори в консерва, за да има всеки и по всяко време достъп до любимата си порция. Сервира се горещо и е наречено „Петнист петел“ заради цветовата гама – бялата основа на ориза, омешана с тъмните зърна на червения или черния боб и малко от соса от варенето, докарват точно ефект на петна!
И като най-популярно от популярните ястия, всяка готвачка си има своята рецепта.
Предлагам ви тази на моята нова приятелка Ана от Сан Хосе, която е шеф готвач и има кетъринг фирма. Нейният вариант ми харесва, защото оризът е сух, на зрънца, а не клисав. За повече карибски вкус можете да добавите към микстурата и половин или една лъжица настърган кокосов орех. По принцип ястието е оскъдно на подправки, затова си добавете сол, черен пипер и пикантен сос по ваш вкус (лют, уорчестър или друг).
За 4 порции ви трябват 400 г сготвен черен или червен дребен боб, отцеден. Подправки за варенето на боба: по 1 с.л. сушен босилек и мащерка; 1 с.л. червен пипер; 1 ч.л. сол; 1 ч.л. смлян кимион; 1 люто чушле (по желание). Отделно запазете бульона, в който е варен.
И още: 2 чаени чаши ориз, измит и отцеден; 1 глава лук, накълцана на ситно; 4-5 скилидки чесън, настъргани; 1 малка червена чушка, на кубчета. За овкусяването на цялото ястие: 5 с. л. олио; 2 с. л. соев сос; десетина стръка пресен кориандър; прясно смлян черен пипер на вкус.
Сварете ориза – може и от предния ден, защото, когато е охладен, няма да се скашка. В тенджера сипете измития ориз и 1,5 чаши студена вода. Посолете леко. Когато кипне, намалете котлона и гответе 15 минути, без да вдигате капака или разбърквате!
Загрейте дълбок тиган на силен котлон и сипете 3 с. л. олио. Намалете на средно и запържете в него лука, докато омекне и се оцъкли, и добавете чушката. Сотирайте 1-2 минути и сложете чесъна. Като стане златист, добавете отцедения боб и запържете. Дръпнете го по периферията на тигана и сипете останалото олио. Върху него сипете ориза и също запържете. В този момент Ана поръсва със скритото си оръжие – соевия сос. Като го поеме напълно, залейте с 1 малък черпак от бульона от варенето на боба. Разбъркайте, докато течността се абсорбира и всички съставки се затоплят. Ястието е готово за сервиране, поръсено с листенца кориандър.
Опитайте рецептата както за постна вечеря, така и като гарнитура на бъркани яйца, сирене, месо или риба. За да си направите класическа порция гайо пинто, добавете: яйца (пържени на очи, бъркани, поширани); пържени резени платано (вид банан, по-твърд и несладък, за готвене, честа съставка в ястията из Централна Америка); кисела (заквасена, както я знаем) сметана; пържено или прясно бяло сирене; пико де гайо (петльов клюн, защото лютичкото щипе на езика). И разбира се, тортили. Последната пикантна смес е от недалечно Мексико и съдържа домати, лук, пресни, чушки (серано, халапеньо), всички – на кубчета, и накълцан кориандър, както и сол и сок от лайм. И всичко се запива със силно, ароматно кафе.
