Непреките ефекти у нас ще бъдат преди всичко за автомобилната индустрия

Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика

Не виждам абсолютно никакъв проблем, който да произтече от споразумението СЕТА, и всичко, което се твърди по този повод, е пълна измислица. Искам да попитам каква е разликата между споразумението с Канада и споразумението на ЕС със Западните Балкани, което беше подписано преди 16 години и се актуализира на всеки пет години. Двете споразумения са едни и същи, защото са построени на методологията на Световната търговска организация. Търговията на България с Канада е 60 милиона лева на година. Като влияние върху икономиката това е почти нищо – според закона за бюджета за 2017 г. правителството харчи толкова пари за 15 часа. СЕТА обаче се различава от споразумението за свобода на търговията с Балканите по това, че последното изисква 97-98% едностранна либерализация от страна на ЕС, т.е. включително от България. СЕТА съдържа изрична клауза, че страните запазват своите регламенти и закони, ако и докато те не се променят. Ако в дадена страна има забрана за ГМО например, тази забрана си действа. Канада е суровинен придатък на ЕС. 90% от канадския внос в ЕС са суровини, храните са вероятно под 1%. Когато цените на тези суровини падат заради по-ниски мита, всичко по веригата на използване на суровините поевтинява, което е добре за потребителите. За България непреките ефекти ще бъдат преди всичко за автомобилната индустрия. Защитата на инвестициите, която се предвижда във всички такива споразумения, включително и в СЕТА, има една проста цел – да се предотвратят „Октомврийски революции“ в икономиката.

Вижте какво мислят по темата проф Румен Гечев и доц. д-р Паскал Желев в бр. 8 на хартиеното издание на "Животът днес".

Сподели във Facebook