Можеше ли съвременната медицина да спаси… Джейн Остин

Осемте деца в семейството на пастора Джордж Остин, сред които и Джейн, доживели до късна възраст, което е изключително явление за онези времена в Англия, когато детската смъртност достигала 50–60%. Смята се, че това е заслуга на майката, която кърмила всичките си деца 2-3 месеца, а след това ги изпращала в близкото село и плащала на някое семейство да се грижи много добре за тях, докато пораснат и укрепнат.

Първият сигнал

Изглежда, че Джейн не е боледувала в детството си. Един-единствен път в писмата си от 1816 г. тя лаконично споменава за болки в гърба. По всичко личи, че неприятните усещания започнали 3 години преди това, но тя не искала да безпокои близките си. Джейн отдавала всичко на възрастта си –  40 години  по онова време се смятали за доста почтена възраст. Загубата на сили, депресията, силните болки в коленете станали нейни обичайни спътници. Опасявайки се, че няма да успее да допише романа си „Разум и чувства“, тя прекарвала цялото си свободно време в работа. По-късно биографите ще отбележат значителни промени в стила на писателката.

Местният лекар Лифорд се отнасял много сериозно към оплакванията на мис Джейн и препоръчал лечение с минерална вода. Джейн заминала със сестра си Касандра за модния по това време местен курорт Челтни, където се разхождала и пиела минерална вода. След месец писателката обявила, че е почувствала подобрение и даже започнала да пише нов роман.             

Напразни надежди

През пролетта на следващата 1817 г. Джейн започнала да вдига висока температура и развила жълтеница. Лекарите ѝ поставили диагноза „ревматизъм“ и назначили топли компреси и отвара от дигиталис и беладона. Въпреки това мис Джейн останала на легло. Тя постъпила в престижна болница в град Уинчестър, където била лекувана с традиционните за онова време препарати с арсен и отвара от опий, който тогава бил прилаган като обезболяващо и сънотворно средство. Прехвалените лекари в Уинчестър обаче не помогнали –  в писмата си роднините на Джейн, които редовно я посещавали, разказват за влошаващото ѝ се състояние – изтощение и немощ, треска, болки в гърба, депресия. Те пишели и за голяма промяна в цвета на кожата на Джейн. Според съвременните изследователи всички тези признаци говорят за болестта на Адисон.

Джейн издъхнала в ръцете на любимата си сестра Касандра.

Съвременният подход

Болестта на Адисон, или хронична адренокортикална недостатъчност, е много рядка патология. С прилагането на съвременната адекватна терапия прогнозата е благоприятна. На болния се назначава пожизнена диета, при която се ограничава приемът на калий и се намалява или увеличава употребата на сол – в зависимост от приема на конкретни препарати. Прилага се заместителна хормонотерапия – недостигът от хормона кортизол се компенсира с хидрокортизон.

Сподели във Facebook