Можеше ли съвременната медицина да спаси… Мария Кюри

Родената през 1867 г. във Варшава Мария Саломеа Склодовска става част от прочуто семейство, свързано с фундаменталната наука. Прекарва активната част от живота си в Париж, където в Сорбоната среща съпруга си Пиер Кюри, с когото правят изследвания и открития във физиката и химията. След смъртта му вследствие на пътен инцидент Мария основава институт на името на фамилията, който съществува и до днес. Мария Кюри допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откриването на два нови химически елемента – полоний (открит през 1898 г. и наречен на родната ѝ Полша) и радий. Тя е първият носител на две Нобелови награди – едната за физика съвместно със съпруга си, а другата за химия. Тя е и първата жена – преподавател в Сорбоната.

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. в санаториума „Санселемоз“ близо до градовете Саланш и Паси от левкемия, която по всяка вероятност е следствие от облъчването по време на изследванията с радиоактивни вещества. По време на работата си тя не взима никакви предпазни мерки срещу радиацията, понякога дори пренася проби в джобовете си, а на гърдите си носи ампула с радий като талисман. Но по това време все още не са били добре известни реалните последици от радиацията върху организма.

Съвременният подход

Дълги години заболяването от левкемия, независимо от какво е причинена, е било равносилно на смъртна присъда. Повечето пациенти са загивали месеци след началото на симптомите. Заболяването е с произход костния мозък и се характеризира с патологични бели кръвни клетки. Среща се във всички възрастови групи – от бебета до старци, но при децата е най-често срещащото се злокачествено заболяване. Самото наименование „левкемия“ е дадено от големия учен Рудолф Вирхов и означава буквално „бяла кръв“.

Левкемиите при човека се разделят на две групи – остри и хронични. Острите от своя страна биват лимфобластна и миелобластна. Хроничните биват миелоцитарна и лимфоцитарна. Най-честата форма при децата е острата лимфобластна левкемия. В миналото тя е била фатално заболяване, винаги завършващо със смърт.

С днешна дата медицината отчита значителни успехи в лечението на левкемиите. Различните форми се лекуват чрез медикаменти, лъчетерапия и при определени показания – трансплантация на костен мозък. Прогнозата зависи от много фактори: вида на левкемията, възрастта, началния брой на раковите клетки, наличието на други придружаващи болести и т.н. От решаващо значение е правилно провежданото лечение. То трябва да продължи различно дълго време в зависимост от формата на болестта. Децата в групата на стандартния риск на острата лимфобластна левкемия през последните години имат над 90% шанс за пълно излекуване. Прогнозата е по-сериозна при по-неблагоприятните рискови категории на тази форма на болестта, както и при повечето подтипове на миелобластната левкемия. Това налага при тях значително по-агресивна химиотерапия и евентуално трансплантация на костен мозък. Със сигурност може да се твърди, че днес заболяването от левкемия не е смъртна присъда, пациентите живеят с години при запазено качество, а значителен процент са излекувани дефинитивно, т.е. краят на живота им настъпва по други причини, а не от това заболяване.

Сподели във Facebook