Акценти

18 Ноември 2016

2222

Румен Леонидов

 

- Акад. Велев, вече имаме нов президент. Вие сте доказан радетел за повече обществена бистрота по отношение на днешния ни национален идеал, на нуждата от съвременна национална кауза, под Ваше ръководство екип от специалисти подготви седмата редакция на Националната доктрина на България. Затова Ви питам - какво трябва да знае новият държавен глава в тази идейна, родолюбива посока, в която нито един досегашен президент не успя да направи дори една миша стъпка?

- Новият президент трябва да знае, че не бива да се стреми само към обединение на българските граждани, но да работи с цялата си позитивна енергия към духовното обединение на всички българи по света. Защото според проучванията на Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите към този момент на планетата живеят 21 863 867 българи. Те са пръснати почти по всички континенти. Духовното обединение на тези наши сънародници трябва да върви ръка за ръка с духовното израстване на нашите съотечественици, които живеят в пределите и извън пределите на страната.

- Откъде трябва да се започне?

- На първо място е необходимо новият ни национален идеал да се превърне в национална кауза за ХХI век и това да стане със съдействието на президента. Този идеал очертава стратегическата цел на нацията ни в близко и по-далечно бъдеще. Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) има готов проект и вече го предостави на днешните  политици. Той е формулиран по следния начин: „СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ, ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА”. Тази дефиниция отразява потребностите на новото време, започнало с началото на ХХІ век, което ще позволи да поставим на дневен ред новата и реалистична национална кауза. И новият президент, с целия авторитет на институцията, която оглавява, да обсъди с екипа си Националната доктрина, да ѝ даде гласност в обществото на всичките му нива, след което и парламентът ще бъде принуден да я разгледа, обогати и най-сетне официално приеме.

- Това влиза ли в правомощията на българския президент? По време на кампанията много често се коментираше дали тези правомощия са достатъчни, или не са…

- Тези коментари бяха плод на непознаване на българската конституция. В нея пунктуално са отбелязани правата и задълженията на президента и те не са малко. Това непознаване на конституцията се констатира и от изявленията на някои от кандидатите за президент у нас. Голяма част от тях говорят така, като че ли не са кандидати за президент на парламентарна република, а на президентска република. Това говори не само за тяхната неподготвеност, но за скритото им желание да се изживяват като държавни глави с премиерски правомощия.

По повод на Националната ни доктрина, чието приемане закъснява вече 27 години, то влиза в моралните задължения на президента, защото той се избира мажоритарно и олицетворява единството на нацията. И може, стига да е национално осъзнат гражданин, да направи всичко, което е по силите му това най-сетне да стане.

- Какви са пълномощията на българския президент?

- На първо място, той има представителни функции пред нацията и по света съгласно държавния протокол за тази длъжност. Той е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Има право на вето върху приети законопроекти на Народното събрание, както и право да събира при определени обстоятелства Консултативния съвет на републиката. Той трябва да представя по света българската външна политика, но разработена от правителството.

- А на какво няма право?

- Няма право на законодателна инициатива, както и да се меси в работата на правителството, да контролира вземането на политически решенията от него.

- Защо тогава спрямо настоящия президент Плевнелиев част от обществото ни е недоволно от изявленията му в областта на външната политика?

- Ако направим анализ на дейността му като президент, можем да систематизираме и оценим проявите му по следния начин: той изпълняваше безупречно протоколните си президентски функции, твърдо отстояваше в речите си евроатлантическата принадлежност на Р България, което съответства на политиката на българските правителства от времето на президента Първанов насам и законодателните разпоредби на Народното събрание. Плевнелиев последователно отстояваше по време на своя мандат  позициите на българските правителства, които са  санкционирани от Народното събрание.

- Обаче на някои групи от българското общество не се харесва позицията му по руската окупация на Крим.

- Да, но историческите факти потвърждават неговата позиция, която е и на ЕС, и на българското правителство, основаваща се на следните неопровержими факти: до 1956 г. Крим е бил неразделна част от Руската федерация на СССР. През 1956 г. по решение на съветското правителство и Политбюро на КПСС тази територия е подарена на Украинската ССР. Съгласно Виенската конвенция от 1978 г. границите на държавите са ненарушими. Присъединяването силово на Крим към съвременната Руска федерация е нарушение на тази конвенция. Пита се - ще се спазват или не международните правни договорености? Какво биха казали протестиращите, принадлежащи предимно към групите на русофилите у нас, ако България окупира по същия начин Македония, Западните покрайнини или Беломорска Тракия, които също са изконни български земи?

- Има ли според Вас досегашният ни президент пропуски във вътрешната и външната ни политика?

- Има. Ще започна с вътрешната политика. Преди две години БАНИ депозира в канцеларията му новия проект на „Българската национална доктрина“ с пожелание да вземе отношение. Защото съгласно науката за управление на държавата всяка модерна държава основава своята дейност на два фундамента - конституцията, която определя правните рамки и дейността на държавните институции, и националната доктрина, която определя посоката и хоризонта, към който трябва да се развива българската държава в политически, икономически и културен аспект. Вече 135 години България няма национална доктрина.

За съжаление авторският колектив не получи никакъв отговор, дори задължителния отзив за всяка институция, че е получен такъв документ.

- А в областта на външната политика?

- Президентът Плевнелиев не прояви интерес към живота на българите, които живеят зад граница. Нека изредим тези проблеми. Не ликвидира огромната корупция при даването на българско гражданство, което е в неговия ресор. Всеки българин, живеещ извън държавните ни граници, заплаща освен задължителната държавна такса, но и много пари на посредници. Не взе отношение към предложението на Асоциацията на българите по света да се възстанови с указ българското гражданство на българите от Вардарска и Егейска Македония, както и от Беломорска Тракия, което бе отнето незаконно през 1945 и 1952 г. от комунистическото правителство. Защо такъв акт на възстановяване на гражданството можаха да предприемат Полша за своите сънародници в Западна Украйна, Унгария за своите сънародници в Трансилвания (Румъния) и Войводина (Сърбия) и Румъния за гражданите на Молдова? Защо г-н Президентът отмина това национално отговорно предложение с безразличие… И още: не взе отношение към въпроса за историческия шанс да си върнем Западните покрайнини в резултат на разпадането на Югославия, която престана да бъде международноправен субект, което означава, че всички международни договори, подписани от Югославия, стават невалидни. Президент Плевнелиев отказа да промени името на Благоевград в Самуиловград, защото на няколко сесии на Народното събрание Димитър Благоев шумно декларира, че не е българин, а славо-македонец, от трибуната на Народното събрание обявява, че войните за национално обединение, които води България, са империалистически по своя характер и обслужват интересите на българската буржоазия. Президент Плевнелиев отказа да възстанови името Св. Врач на днешния град Сандански, предвид на престъпленията, извършени от Сандански – започва братоубийствената война във ВМОРО и ВМРО, неговото предателско поведение по време на Младотурското управление през 1908 г. в Османската империя, финансовите му далавери.

- Кои са причините за тези президентски „грехове“?

- Причината за тези сериозни пропуски в упражняването на президентските функции трябва да търсим в липсата на национално и гражданско възпитание. Той се представи като космополит-интернационалист, но не и като български патриот. Причините за това му поведение трябва да търсим вероятно още и в това, че е подбрал националнобезотговорен екип от съветници. Оказа се, че те са  некомпетентни или политически обвързани лица с миналото, които не му позволиха със своите съвети да изиграе своята роля на националноотговорен президент – обединител. 

Сподели във Facebook