Премълчани истини за българската история

През последните две години са издадени първите две книги от изданието. В тях се обхваща периодът от древността до началото на Балканските войни.

Първият том, част първа, е от 430 страници и е посветена на древността и средновековието на българите от Македония. Под печат е том 1, част 2, посветена на „Българското възраждане в Македония“ от 650 страници

Вторият том съдържа 620 страници и е посветен на „Българското национално революционно движение в Македония и Одринска Тракия“.

До Нова година ще излезе от печат и том 3, посветен на „Историята на българската македоно-одринска организация, на Вътрешната македоно-одринска организация и на Върховния македоно-одрински комитет“

Това е най-обемният досега и най-амбициозният труд, създаден от един автор, което строго научно погледнато, изобщо не е учудващо за специалист, който пише по темата. 

За какво става дума и кой е акад. проф. д-р Григор Велев. 

Той е роден в Хасково през 1935 г., завършва медицина, специализира в областта на клиничната патология, става професор, след това шеф на катедра на Медицинския институт в Стара Загора, България, за да завърши кариерата си като ректор на Медицинския институт в Стара Загора.

През годините  издава няколко десетки научни медицински статии и монографии в областта на патологията и имунопатологията. 

Освен медицината, целият живот на акад. Велев е посветен на политико-историческата проблематика на българския национализъм, което го прави един от най-значимите и най-образовани български националисти.

Трябва да  напомня, че той е автор на научната моногорафия за национализма, в която разглежда национализма като доктрина за защита и развитие на нацията и националната държава.

За пръв път той разглежда възникването след Втората световна война на две алтернативни националистически доктрини:

 

• Докрина на агресивния национализъм, изповядван от Хитлер, Мусолини и Сталин;
• Доктрина на модерния градивен национализъм днес се изповядва от милиони граждани на Европа. В тази доктрина понятието „националист“ има позитивно значение. Съставна част на Доктриината на градивния национализъм е патриотизмът.

Фамилните корени на проф. Велев тръгват от Щип, откъдето след 1886 г. неговото семейство се преселва в България, и оттук е тази привързаност на автора към минатото, което трябва да се разбира не само като привързаност към историята на своето семейство, но и към историята на Македония. 

Акад. Григор Велев става инициатор за възстановяването на закритата от комунистическия режим Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), в която членуват около 500 изявени учени, писатели, творци, журналисти, актьори и други специалисти с различни професионални профили.. 

В първия том от тази „История...“  акад. Велев се връща на потеклото на българите и тяхното заселване на Балканите, връзките им с Македония, разглежда произхода на името Македония, спира се на християнството и покръстването, богомилството, като и на възникването на различните български държави, включително и тази на Цар Самуил.

По-нататък  разглежда византийското владичество, разпада на Византия и латинизирането на териториите, описва материалната и духовна култура в Македония, но и завладяването й от османлиите, не подминава духовния гнет на гръцката цариградска Патриаршия, възникването на Охридската архиепископия и нейната съдба, националното Възраждане, борбата за българската Екзархия, изброява българските училища и културните институции в Македония, обсъжда офицерите от българската армия и онези, които са родом от Македония, като първият том да завършва с решенията на Берлинския конгрес. 

Вторият том започва с борбите за освобождение от Отоманската империя,

хайдутството, бунтовете, четническото движение, въстанията, основаването на ВМОРО, Илинден 1903 г. Авторът проследява работата на конгресите на ТМОРО, ВМОРО и ВМРО, вътрешните борби в организацията, върховизма и неговата роля, разединението, братоубийствата, тайните офицерски братства, за да завърши  книгата си с периода преди Балканските войни. 

Но това не е краят. Амбициозният акад. Григор Велев е подготвил за издаване нови 8 тома книги от същата поредица, които заедно ще обхващат периода до ден днешен. 

Кое е тук старото и кое е новото в публикацията на този образован лекар и историк?

Старото е, че цялото македонско общество, с всичките свои качества е разгледано като българско, като част от българската история, политика и култура. Това вероятно ще им допадне на онези, кои се чувстват като част от българския етнос в Македония, а най-много на онези кои мислят или искат да мислят, че цялата Македония и всичките  й жители се дел от българския етнос. Това няма да се хареса на противниците на тези, ама техните реакции се отдавна познати. От 1918 година насам редовно слушаме тезите на някои наши комшии, а и на наши общественици, дори и на някои „научници“ за „простаците бугари“, за „бугарите-татари“ или за „дебелоглавите бугари“, та сега дойде ред да се чуе и другото, „простачко“ мислене. 

Убавината на тези две книги е абсолютното отсъствие на каквото и да е било субективно мнение

по представените исторически тези или към онези,  които са ги изразили. Никъде не може да се срещне някоя авторска оценка, било тя негативна или позитивна. Книгите се съставени и конструирани като енциклопедии, и са нещо като мини (а и не толкова мини, напротив!) справочници за исторически събития и личности, илюстрирани са с безброй портрети и фотографии на различни места и градове. Всяка личност е представена с фамилия, име, а биографиите са сбити, кратки и съдържателни. А след всяка отделна глава е изброена голяма по обемна литература, отнасяща се към съдържанието.

Книгописът или посочената литературата включва всички, буквално всички издания

и други писмени материали по темата, върху кои се гради позицията на автора. Онези, които се съмняват, или онези, които са недоволни от прочетеното, винаги могат да потърсят или да се консултират с други автори, така че обективността остава единствена цел на съставителят на двете книги. 

Понеже на  автора не може да му се отправи забележка по отношение на научния му подход,  трябва да се каже, че в случая  става дума за приложна  наука, за нещо, което отдавна е написано и /или потвърдено, а в тези книги си е намерило мястото си като фактология, която благодарение на посочената литература, винаги може да бъде и оспорена. 

Енциклопедическият подход, изобилието на фотографии и документи, богатата литература и посочените исторически извори, правят от тези два тома приятно четиво, предназначено за по-широки кръгове, четиво, което всеки читател може да надгражда, да оспорва или да възприеме.

Разбира се, в демокрацията, всичко е личен избор...

Публикувано във вестник „Дневник“, който излиза в Скопие.

Сподели във Facebook