- Акад. Велев, след като има Санстефански мирен договор, какво налага провеждане на Берлинския конгрес, върнал Македония в границите на Османската империя?

- След сключването на Одринското примирие и Санстефанския мирен договор мeжду Русия и Османската империя свикването на международна среща е превърнато от правителствата на Великобритания и Австро-Унгария в условие за запазване на мира с Русия. Организирането на конгреса започва след сключване на Англо-руско споразумение, което предрешава основните въпроси от работата му. Във връзка с нея са сключени и две предварителни споразумения – Англо-австроунгарско и Англо-турско.            

- Какво предвижда тази международна конференция?

- На нея шестте Велики сили – Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия и Италия, смятат да обсъдят намаляването на влиянието на Русия върху Балканите, създаването на българска държава, подялбата на българското национално землище, както и статута на Цариград, на Румъния, Сърбия, Черна гора, достъпа до проливите Босфор и Дарданели и териториална подялба на османски владения.

- Но може да се каже, че основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България…

- Да, особени спорове предизвиква съдбата на Софийския санджак. Новите изследвания на акад. Косьо Косев въз основа на новооткрити документи показват, че присъединяването на Софийския санджак към България е станало с помощта и подкрепата на председателя на конгреса княз Ото Бисмарк. Това опровергава досегашното становище на българската историография, че Ото Бисмарк е играл отрицателна роля в разрез с интересите на България. Докато английският представител Бенджамин Дизраели прибягва до ултимативен натиск, за да наложи допускането на османски военни гарнизони по билото на Стара планина и запазването на реалната политическа власт на Високата порта в Източна Румелия.

- А каква е позицията на руското правителство?

- Руската позиция на конгреса е предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност. Както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуална нова война. Така след 1879 г. Македония заедно с Тракия остават в границите на Османската империя.

- Какви са последиците от този фатален за България конгрес?

- Извършено е разделянето на българския народ на седем части, с пет различни начина на управление в неговата етническа територия. Създаден е възел от противоречия, които ще определят развитието на Балканския полуостров за десетилетия напред. Англия постига почти всичките си цели, най-вече създаването на автономна българска държава с много по-малка територия, отколкото е тя според Санстефанския договор. Освен това тя е доволна от анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, както и ограничаването на териториалните придобивки на Русия до бесарабските територии.

- А усилията на Русия се оказват напразни?

- За това руснаците обвиняват Бисмарк и холандците за неуспеха си и добрите дотогава германско-руски отношения са развалени. На Балканския полуостров се раждат само три суверенни държави — Черна гора, Сърбия и Румъния. Но тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго, а частично са принудени да станат в Австро-Унгария, Балканският полуостров много бързо се превръща в „бурето с барут на Европа“. И то се взривява още през 1914 г., когато дава началото на Първата световна война.

- Как нашите сънародници в Македония посрещат решенията на Великите сили?

- Тези решения довеждат до масови протести сред българското население в различни градове и села на Македония. За съжаление Великите сили не допускат български делегации от този край на заседанията на конгреса, за да изслушат исканията и претенциите им. По същото време делегациите на Сърбия, Гърция и Румъния свободно пледират за своите териториални искания.

- Нека още веднъж обобщим: съдбата на България е решена без участието на нито един българин в Берлинския конгрес!?

- Точно така. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, пръв започва да бие публично тревога за намеренията на Англия и Австро-Унгария, които са крайно несправедливи спрямо българския народ. За целта той организира подписки във всички български земи, за да бъдат занесени до делегациите на Берлинския конгрес. Но окончателното решение на конгреса е България да бъде разделена на пет части, а както казахме, Македония и Тракия са оставени под турско управление.  

- В какво се изразява разочарованието на народа?

- Най-вече в десетки протестни послания до конгреса, с които се настоява за преоценка на решението и Македония да бъде  върната отново в рамките на българската държава. В Македония се организират подписки от Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий Кусев. Шапкарев предава протестните писма от Македония на велешкия търговец Весов, който ги връчва в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в посолството на Царска Русия, след като Костаки Пеев съобщава на руските власти за събраните подписки. Но подписките не получават гласност и нито един български представител не отива в Берлин, за да присъства на конгреса…

- Но гневът на българските македонци е неудържим и избива в Кресненско-Разложкото въстание… 

- Тази студенината и пренебрежението на Великите сили към искането на българите от Македония създава обективни предпоставки за този въоръжен бунт. По цяла Македония се разнася гласът на възмущението. Дори протестът тогава е възпят в народната песен „Проклета и триж проклета да бъдеш ти, Европа, блуднице Вавилонска".

- Как избухва самото въстание? Знае ли се колко души участват в него?

- Вземат участие около 3000 въоръжени въстаници. Но преди да започнат военните действия, през септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание, на което присъства владиката Натанаил Охридски, войводите Ильо Марков, Димитър Попгеоргиев и др. Решено е да се създаде народно опълчение. В началото на октомври в Кресненското дефиле се групират четите на Стоян войвода, Тодор Паласкаря, Кочу Лютата, Стойко от Цапарево и др. Въстанието е обявено на 5 октомври 1878 г. с нападение срещу турските войски в Кресненското дефиле. Бунтът започва в района на Горна Джумая, Мелнишко, Петричко, Струмишко и Разложко. Скоро след успешното начало са превзети повече от 40 села. След това настъпва обрат във военните действия. Високата порта концентрира големи военни формирования в района на бунта. Вдига и башибозука. Започва масово клане на българското население в Неврокопско и Горноджумайско. Тежки сражения се водят около Сърбиново и Градево.  

- Какво става по-нататък?

- За съжаление Горноджумайското въстание е жестоко потушено. Това довежда до силен удар върху организацията на ВМРО в Пиринския край. Над 2000 бежанци се отправят към България. Комитетската мрежа е извадена от строя. Независимо от това въстанието намира широк отзвук и сред Великите сили. Те отново предприемат стъпки Турция да започне да провежда обещаните реформи и я тласкат към въвеждането на  «автономията», предвидена от Берлинския конгрес.

- Защо Екзарх Йосиф се завръща в Цариград?

- Това става по настояване на българите от Македония и с одобрението на цялото българско обществено мнение. И в началото на 1880 г. той отива в леговището на душманите ни, за да действа за укрепване и запазване на екзархийското ведомство в останалите под османска власт български земи.

- Което какво ще рече?

- Ще рече, че наред с грижите за поддържане на българските черкви екзархията продължава да полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Тя решително се противопоставя на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. Влиянието на Българската екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Мъгленска, Воденска, Солунска, Кукушка, Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите – от екзархийски наместници.

- Може ли да обобщим, че от създаването на екзархията ни през 1870 г. до Балканската война през 1912 г. тя работи неуморно в земите с българско население, останали в границите на Османската империя?

- Нещо повече – тя постига и конкретни цели. Например духовното обединение на българите и тяхната защита от елинизиране, разпалва и поддържа българския национален дух, организира и осъществява просветното дело с помощта на българската държава. Екзархията разкрива и ръководи 1379 прогимназии и 1273 основни училища. В тях се учат 78 000 ученици. И още – тя представлява българската общност пред Високата порта на империята и активно се противопоставя на пропагандата на Сърбия, Гърция и Румъния в българските земи. 

 

Сподели във Facebook