НАЧАЛО НА НОВОБЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА

Изучаваният черковнославянски език не задоволява зараждащата се българска интелигенция. Постепенно започва процес по унифициране на основните изразни форми на езика във всички области на империята, населени с българи. Създават се условия за изграждането на единен новобългарски език и просвета.

Делото на д-р Петър Берон

Силен тласък в развитието на движението за новобългарска просвета дава делото на д-р Петър Берон.

Той е роден в богатото семейство на Хаджи Беро в Котел през 1799 или 1800 г. През 1817 г. отива в Букурещ, където учи в прочутата гръцка гимназия, известна като „Бейска академия“. Там се запознава с Буквара на големия гръцки педагог Дарвар, издаден през 1804 г.

Принуден да напусне Букурещ, Берон се установява в Брашов, където става домашен учител в семейството на богатия българин Антон Йованович (Иванов), преселник от Сливен, чието родолюбие изиграва важна роля в живота му. Той насърчава Петър Берон да състави „Рибния буквар“ и дава средства за неговото отпечатване. Освен това подпомага Берон да завърши висшето си образование.

В Брашов Петър Берон получава средно класическо образование. Изучава добре старогръцки и новогръцки език, гръцка литература, румънски, френски, немски език.

През 1825 г. Берон се записва студент във философския факултет на Хайделбергския университет. На следващата година се прехвърля в медицинския факултет.

През 1831 г. се завръща в Румъния и е назначен за окръжен лекар в Крайова. Заедно с лекарската практика Берон се занимава и с търговска дейност.

Проявява грижи за напредъка на българското образование, като изпраща средства и книги преди всичко за девическите училища и дава ценни указания за уреждане на учебното дело.

През 1839 г. д-р  Берон напуска длъжността окръжен лекар в Крайова и се отдава изцяло на търговията. След като натрупва голямо състояние, през 1843 г. той прекратява и тази си дейност.

Оттогава до края на живота си се занимава изключително с научна работа, като живее във Франция, но посещава често Румъния, Германия, Австрия, Чехия, Англия, Гърция и други европейски страни. Загива трагично в Крайова през 1871 г.

Независимо от това, че д-р Петър Берон написва общо 24 научни съчинения, издадени в 32 тома, за българското образование най-значителен се оказва неговият „Рибен буквар“, издаден в Брашов през 1824 г.

В него д-р Берон изразява прогресивните просветни тенденции на епохата, отразени в съчиненията на българските възрожденци П. Хилендарски, С. Врачански, Йосиф Брадати, Марко Теодорович и др. и на чуждестранните мислители Русо, Песталоци, Дарвар, Вук Караджич.

В своя буквар д-р Берон разработва творчески възгледите за образованието, разпространени в Европа, но с оглед на българската действителност. Той разбира, че успешното формиране на новото училище ще може да се осъществи, когато се приложи организацията и методиката на разпространения в Европа взаимоучителен (Бел-Ланкастерска или алилодидактическа) метод.

Д-р Берон пръв между българите изяснява теоретично въпросите за организацията, съдържанието и методиката на взаимното училище, с което спомага за по-бързото му възприемане и създаване.

„Рибният буквар“ е приет с голям интерес от българското общество.

При все това килийното училище продължава да върви по стария път на примитивното религиозно образование. Причината да не се осъществи предложеният от д-р Берон план за реформиране на образованието е икономическата изостаналост на страната, слабостта на българската буржоазия и все още съществуващото увлечение по гръцката просвета.

Решителен поврат в българското просветно движение настъпва през втората четвърт на XIX в., когато укрепналата материално българска търговско-промишлена буржоазия започва да се отказва от гръцката просвета и насочва усилията си към изграждане на нови български училища.

Български взаимоучителен метод

При така сложилите се условия се стига до откриването на Габровското взаимно училище. Инициативата за това принадлежи на българската емигрантска буржоазия в Одеса и Букурещ.

В това отношение особено много се изявява одеската българска колония, сред която се открояват такива дейци на Българското възраждане като Васил Априлов и Николай С. Палаузов.

През следващите години се откриват редица взаимни училища в различни български селища.

През 1840 г. в Плевен Анастасия Димитрова отваря първото взаимно девическо училище.

Взаимните училища изиграват твърде бързо своята роля.

Габровското взаимно училище

На Васил Априлов принадлежи идеята за откриване на училище в Габрово. Тя е подкрепена от букурещките търговци братя Мустакови и от Иван хаджи Бакалооглу.

Васил Априлов е роден в Габрово през 1789 г. На 11 години заминава при двамата си братя в Москва. Учи в Брашов, където завършва гимназиално образование. Следва медицина във Виена, но не завършва докрай учението си поради фалита на своя брат.

През 1811 г. се установява в Одеса и се захваща с търговска дейност. Натрупва значително състояние, но поради разклатеното си здраве се отказва от търговията и от 1828 г. се посвещава на просветното и книжовното дело.

Попаднал под силното влияние на гърцизма, В. Априлов загубва временно представа за своята национална принадлежност.

Книгата на украинския учен Юрий Ив. Венелин (1802–1839 г.) „Древните и сегашни българи“, обнародвана през 1829 г., го връща отново в лоното на българщината и до края на живота си той работи неуморно в полза на своя народ и на неговото образователно дело.

През 1832–1833 г. е построена сградата на училището в Габрово, но даскал Алексей продължавал да преподава по стария килиен метод, докато желанието на Априлов е да се отвори взаимно училище.

В едно свое писмо от 1833 г. той изрично подчертава, че „новото училище трябва да почне на славянски, български език, по начина на Ланкастер“.

С цел да се намери подходящ учител за габровското училище В. Априлов се обръща за съвет и помощ към търновския гръцки митрополит Иларион Критски, който му препоръчва Неофит Рилски. Но и Неофит не бил подготвен да преподава във взаимно училище.

Откриването на взаимно училище в Габрово не е случайно. През втората четвърт на XIX в. градът се издига като един от най-важните стопански центрове в България с чисто българско население. Многобройната занаятчийска маса е организирана в занаятчийски сдружения и заедно с търговците води борба срещу чорбаджиите за овладяване ръководството на обществено-просветните работи в града. Икономическият напредък на Габрово съставлява добра и сигурна основа за развитието на новооткритото училище.

Българските класни училища         

Българското класно училище представлява нов по-висш етап в развитието на просветното дело в България по време на Възраждането. Започва процес на масово откриване на класни училища, които са предшественици на прогимназиите и гимназиите.

Първото класно училище е открито през 1846 г. от Найден Геров в Копривщица. В началото има само два класа, а след това е открит и трети клас.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.