Видни представители на пробългарски проявили се македонски комунисти

Ще ви представя някои от ръководните партийните дейци на Македонската комунистическа партия с пробългарска политическа ориентация.

Методи Шаторов

Методи Тасев Шаторов с псевдоними Стария българин,  „Шарло”,  „Панайот” е деец на БРП (к) и един от значимите ръководители на македонските комунисти.

Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Партизански отряд „Панайот Волов“, командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона  на Народоосвободителната въстаническа армия.

Методи Шаторов е роден на 10 януари 1898 г. в град Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва българска екзархийска прогимназия в Прилеп, а след това Скопското българско педагогическо училище.

След окончателната анексия на Вардарска Македония от сърбите и оттеглянето на българската администрация през 1918 г. емигрира в София.

Шаторов живее на семейни начала с Мария Петрова, с която нямат брак, но той признава родената през 1938 г. от съжителството им в Париж – Кремена за своя дъщеря. Мария заболява тежко и умира в София през 1941 г. Дъщеря му загива в авиокатастрофа край Братислава през 1966 г., като оставя син на име Бойко, роден през 1962 г.

През 1920 г. се включва в БКП (т.с.) и по-късно става секретар на Ючбунарския район. През 1923 г. участва в Септемврийското въстание.

Член е на Централна емигрантска комисия (ЦЕК) към БКП (т.с.) заедно с Христо Калайджиев и Христо Москов. От началото на 1924 г. е член на Софийския окръжен комитет на комунистическата партия.  Той е дин от основателите през 1925 г. а по-късно и активен участник във ВМРО (обединена).  През 1928 г. е арестуван в България за нелегална дейност, но през юли 1929 г. е освободен и емигрира в СССР.

В Москва Шаторов завършва Комунистически университет по въпросите на националните малцинства, след което работи в Задграничното бюро на БКП.

В България се връща нелегално през 1933 г. и се включва в активностите на ВМРО (Об.).

Работи за осъществяване на решението на Коминтерна от 1934 г. за признаване на македонска нация, както и по проекта за изграждане на Балканска федерация.

През 1935 г. полицията влиза в дирите му и той повторно заминава в СССР. През 1936 г. е осъден задочно на 5 години и 50 000 лева глоба от българския съд на Процеса срещу ВМРО (обединена).

Издига се до член на ЦК на БКП, като от февруари 1937 г. до октомври 1939 г. завежда задграничния пункт на БКП в Париж, където става функционер и на Коминтерна.

Връща се в Прилеп и остава до ноември 1939 г., когато е изпратен в Югославия, за да оглави Покрайненския комитет на Македония на ЮКП.

През есента на 1940 г. е избран за член на ЦК на ЮКП заедно с Милован Джилас и Йосип Броз Тито.

Още преди катастрофата на Кралска Югославия, през време на управлението на коалиционното правителство Цветкович-Мачек, Шаторов се противопоставя енергично на хегемонистичната сръбска политика във Вардарската Бановина.

След разгрома на Югославия през април 1941 г. от Вермахта Методи Шаторов установява контакт с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозна е и връзката със задграничното представителство на партията.

По инициатива на Методи Шаторов Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) в Македония.

Назрява сериозен конфликт между него и Тито заради благосклонното отношение на Шаторов към създаването на българските комитети във всички градове на Македония непосредствено след влизането на германските и преди навлизането на българските войски.

На практика с последващата анексия на региона от България е осъществено и доброволното вливане на регионалните звена на ЮКП в БКП, което става с одобрението на българските комунисти.

Мнозинството от местните комунисти приветстват анексията, като пробългарските чувства на македонското население през този период не подлежат на съмнение.

Трябва да се има предвид, че през 1939 г. Третият райх и СССР са подписали пакт за ненападение и на практика действат като съюзници, което поставя България в благоприятна позиция на международната арена.

На 22 юни 1941 г. Вермахтът неочаквано нахлува в СССР, което коренно променя стратегическата ситуация.

Използвайки хода на политическите събития, Тито упражнява натиск върху Шаторов и разпраща писма до Коминтерна, Йосиф Сталин и Георги Димитров, а Лазар Колишевски пряко започва да влияе върху ръководството на БРП, което защитава Методи Шаторов.

През август 1941 г. Шаторов заедно с Перо Ивановски и Коце Стояновски се противопоставят на Драган Павлович и Лазар Колишевски, които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти.

На 17 август 1941 г. на конференция на Областния комитет на ЮКП Петър Богданов като представител на ЦК на БРП официално потвърждава желанието за присъединяване на МКП към БРП и защитава Шаторов.

Богданов и Павлович решават да изчакат решението от Коминтерна по въпроса и да не разпускат още областния комитет. Той от своя страна изключва Лазар Колишевски от партията за фракционна дейност.

Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на ПК в Македония се връща на ЮКП. След това Шарло незабавно е изключен от ЮКП, а през септември губи и поста си на ръководител на македонските комунисти.

Като член на БРП отново е принуден да се върне в старите граници на България и заминава за Пловдив, където оглавява военната комисия на ОК на БРП.

В началото на 1942 г. Шаторов отива в София по нареждане на партийното ръководство, като е назначен за секретар на ОК на БРП.

Той е един от ръководителите на проявите в защита на евреите в София, на осигуряването на съюзници и формирането на комитети на ОФ. Играе активна роля в организирането на терористични актове, като убийството на политика от десницата Христо Луков. През пролетта на 1943 г. е партизанин в Партизански отряд „Панайот Волов“.

Определен е за командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА.

Кой уби Шаторов?

Само 5 дни преди 9 септември 1944 г. край гр. Велинград се води битката при Милеви скали на 240 партизани с армейски и полицейски части. Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото му тяло той умира около 4-5 дни след това, без да бъде открит.

И до днес съществуват множество неясноти около смъртта на Методи Шаторов. Според някои източници Тито и ЮКП осъждат Шаторов на смърт заради антиюгославската му позиция във Вардарска Македония. Убит е с изстрел в гърба.

Макар че не са запазени писмени документи за тази присъда, изключително остър е конфликтът между ръководителите на ЮКП и Методи Шаторов и сподвижниците му.

Не е прецедент такива конфликти да се решават с поръчкови убийства, което е характерно за практиката на комунистическите партии на Балканите.

След 1944 г. повечето от сподвижниците на Шаторов в СФРЮ са елиминирани от новите власти, а едва през 2005 г. той е частично реабилитиран в Република Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници „Сиела“ и „Хеликон“.