Първо гръцко управление (1920-1941) и съпротивата срещу него

На проведената през втората половина на април 1920 г. в Сан Ремо конференция на премиерите на Главните съюзни сили от Антантата (без САЩ, които отказват да участват) „Междусъюзническа Тракия“ е дадена на Гърция с аргумента да има териториална връзка с Източна Тракия, която също предстои да ѝ бъде преотстъпена по Севърския мирен договор с Турция от 10 август 1920 г.

Според задълженията, поети от Гърция в сключения от нея с Главните съюзни сили договор, съпровождащ Севърския мир, тя приема да осигури на България свободен транзит през територията и пристанищата на Тракия, а Царството получава и свободна зона под неговия суверенитет, намираща се в пристанището на Дедеагач.

Местните българи и турци се сдружават и на 15.5.1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление.

Великите сили игнорират исканията на местното население.

През май 1920 г. гърците окупират цяла Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия с Одрин, ликвидирайки българските училища и черкви. Българите са интернирани, мобилизирани, прогонвани и малтретирани.

На 25.5.1920 г. българи и турци съставят Правителство на националната защита. Няколко месеца въоръжени отряди от българи и турци нападат гърците.

В последвалата гръцко-турска война (1919-1922) Гърция е победена и губи Източна Тракия (на изток от р. Марица, включително бившия български източен бряг).

Първата чета на въоръжената съпротивата се сформира през 1919 г. от Георги Поппетков Калоянов от с. Доган-Хисар (Дедеагачко), Димитър Маджаров и Петър Чапкънов.

Организираното освободително движение в областта е дело на Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО). Целта е пълна политическа независимост на цялата Беломорска и Одринска Тракия, която тогава е под гръцка окупация. През ноември 1922 г. провокирана от гръцкия разгром, е създадена Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) в Беломорието с главен войвода Таню Николов.

Въоръжени отреди, образувани най-често в България, нападат гръцки казарми, гарнизони, обекти по жп линии и др.

Правителството на Стамболийски оказва подкрепа с оръжие и боеприпаси с надежда да окаже натиск върху Лозанската конференция.

След 9.6.1923 г. Цанковият кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа, разформирова българо-турската ВТРО. Тя е възстановена като чисто българска на 17.9.1923 г. в Хасково от Димитър Маджаров, като продължава да праща чети и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.

Гръцките репресии и етническо прочистване срещу българите в Тракия и Македония продължават до освобождаването на тези области през 1941 г. и присъединяването им към България.

Забрана да се говори на български език

Това е едно от основните усилия на гръцката власт. За тази цел се използват различни способи, за да се заставят българите да говорят на гръцки език - от заповеди, физически наказания и заклеване пред Бога до затвор.

По времето на режима на генерал Йоанис Метаксас е издаден закон, забраняващ използването на диалекта. Така е наричан българският език.

За периода 1936 -1940 г. са осъдени 5250 македонски българи, че са говорели на публични места на български език.

Гръцките власти забраняват и да се честват български празници, както и да се живее съгласно българските традиции и обреди, разрушават се надгробни паметници.

В гръцкия държавен вестник, бр. 332 от 21 ноември 1926 г., е публикуван закон за задължително преименуване  на всички селища и градове, както и топонимните наименования на реки, местности и планини.

По този начин са преименувани 588 села и градове със съвършено различни от съществуващите над 12 века славянски имена. Основната цел е да се затрие ро­до­вата памет.

„Доброволното изселване“ на българите от Егейска Македония след 1919 г.

Съгласно чл.56 на Ньойския мирен договор от 1919 г. България е заставена да подпише конвенция за доброволно изселване. Подписаният протокол през септември 1923 г. в Женева за поемане защитата на българското население в Егейска Македония от ОН не можа да се осъществи, защото Гърция отказа да го ратифицира. Това дава възможност на Гърция да продължи започнатия през 1913 г. масов терор, убийства и поголовно изселване на българите.

За периода 1913-1932 г. въз основа на подписания протокол Калфов-Политис и договора Моллов-Кафандарис от 1928 г. от Егейска Македония са прогонени 72 000 македонски българи.

Тази цифра представлява едва една трета от прогонените българи от Егейска Македония.

Според Справочник на гръцкото статистическо бюро от 1934 г. в Гърция е имало 81 984 души, които говорели славянски език и 16 984 души, които говорели български език. Това разделение на говорещи славянски и български езици е нов опит за заблуждаване на международната общност, а броят на българите в Егейска Македония е символичен.

Съгласно Севърския договор Гърция поема международни задължения относно малцинствата в Гърция, а имено:

• Равенство на всички народности в областта, на закрила на живота и свободата, гражданските и политически права;
• Свобода на ползване на родния език в частния и обществения сектор;
• Право на училища, черкви и хуманитарни организации;
• Правителствата се задължават да провеждат образованието на децата на техните родни езици.

Този международен ангажимент на Гърция не се изпълнява въпреки уверенията на министър-председателя Венизелос, заявени на 11 октомври1930 г.

Гръцкият терор e извън полезрението на българските правителства

В своята забележителна документална книга „90 години погърчване на българите в Беломорска Македония“ известният македонски деец Стоян Бояджиев разкрива цялата трагедия на нашите сънародници в Гърция през периода 1913-1993 г.

Той пише, че зад декларацията на нашите правителства, че „нямало никакви проблеми между двата народа и страни“, се крие следната гола истина за съдбата на българите в Егейска Македония:

Когато говориш на български в родния си край на обществено място и те вкарват в затвора – това не е проблем;

Когато на децата ти в училище ежедневно втълпяват, че те са чистокръвни елини и ги заклеват публично пред свещеник, че няма повече да произнасят нито едно слово на техния роден език- „език на нашите врагове българите“ - това не е проблем;

Когато фанариотските свещенослужители ти проповядват словото Божие на непонятен на теб език – това не е проблем;

Когато някой безумно смел прост свещеник произнесе проповед на родния си български език и затова го хвърлят в затвора – това не е проблем;

Когато денационализират сънародниците ти и ги асимилират и избиват – това не е проблем

Когато всеки гръцки гражданин, демонстрирал българско национално съзнание, е даван под съд и хвърлен в затвора – това не е проблем.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.