Дим до дупка

Петър ГАЛЕВ

Ако цялата енергия, с която някои хора се хвърлиха да бранят пушенето в закритите публични места, беше насочена към нещо наистина градивно, нашето гражданско общество цена нямаше да има. Не мога да си обясня това ли ни е основният проблем, всичко друго ли свършихме, та ни остана да се борим с логичното прекратяване на повсеместното одимяване. Да не говорим, че в това отношение сме на опашката сред високоразвитите държави. Има нещо дълбоко сбъркано във вопъла, че понеже ти си подвластен на някакъв тип болестна зависимост, тя непременно трябва да бъде натрапена на всички. Разбира се, че няма и грам истина в оплакванията за нарушени човешки права, ако не се пуши в заведенията. Напротив, дълги години бяха тотално нарушени правата на недимящите граждани.

Всъщност от такъв тип конфронтация няма никаква полза. Една личност не може и не трябва да бъде оценявана по това дали пуши или не. Но нека и пушачите да се съобразят с отдавна доказаните вреди за околните от горящия тютюн. Нищо толкова страшно няма да се случи, ако излезеш от ресторанта за малко и там запалиш цигарата. Българите не сме отделен биологичен вид, та всички други да могат, а само ние да не можем. Ясно е, че с наближаването на датата, от която забраната влиза в сила, ще се разиграват всякакви номера, за да бъде осуетена. Също така е ясно, че след това ще се точат едни „частни партита”, за да се заобикаля непушенето. Ама така кого лъжем? Себе си и никой друг! После същите хора, които искат да се правят на тарикати, най-много мрънкат, че държавата ни е нефелна.