Засилена охрана

Петър ГАЛЕВ

Отдавна е известно, че броят на жертвите по пътищата е в обратнопропорционална зависимост от адекватността и силата на държавата. И напълно логично, след като от 3-4 години имахме спад на загиналите, през последните 12 месеца черната статистика подскочи рязко. Сякаш ние, българите, имаме някакви особени сетива, които ни разюздват зад волана, когато усетим отслабената хватка на закона. Един вид уродливо чувство за отмъщение над всички и всичко, от което сме недоволни във всекидневието си.

„Те не ми дават редовно заплата, в магазина ме мамят, спират ми тока, по улиците ме ругаят, ама в моя власт е да пия, да карам, да натискам до дупка газта и да свиря зловещо със спирачките...”. Сигурен съм, че превърналите се в убийци и осакатители на деца, жени и мъже след това болезнено преживяват безотговорността и глупостта си, но какво от това? Засиленото полицейско присъствие край школата в първия учебен ден е типичната нашенска демонстрация на „взимане на мерки”. Пълна щуротия! Все едно децата ни са застрашени само на този ден.

Докато държавата се окопити и стане безкомпромисна към автокомплексарите, нещата могат да се овладеят чрез тотална гражданска нетърпимост към разюзданото поведение на шофьорите. Вече има достатъчно средства наглостта да се документира и да стане публично известна. Нормалните на пътя могат – подобно на имунни клетки – да блокират безумците и да ги принудят да спазват правилата. Както свикнахме с коланите и свикваме да спираме на зебрите, така ще трябва да приемем и другите аксиоми на безопасността на шосето.