.jpg)
Алцхаймер - най-тъжната детска градина за възрастни
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Колко хубаво и колко тъжно е това: продължителността на човешкия живот се увеличава, но това е съпроводено с оглупяване (dementia), дължащо се главно на болестта на Алцхаймер и мозъчната атеросклероза. Съвременни научни изследвания показват, че на молекулно равнище те са свързани: холестерол, диабет тип 2 и затлъстяване увреждат когнитивната (познавателната) сила на мозъка – памет, обучение, социална ориентация...
От 5 до 8% от хората на възраст 60-65 години и 25-30% от тези над 80-85 години са засегнати от оглупяване. Според World Alzheimer’s Report 2009, публикуван в списанието Alzheimer’s Disease International, от Алцхаймер и други прояви на деменция страдат около 36 млн. души в света – прогнозите са, че през 2030 г. те ще са около 66 млн., през 2050 г. – 115 млн. Над 7 млн. души в страните на Европейския съюз са засегнати от Алцхаймер - в България те са около 70 хиляди души.
Въпреки молекулния, генетичния и технологичния прогрес (MRI, PET и други образни апарати) в проучването на болестта на Алцхаймер, един от основните проблеми е, че пациентите се диагностицират късно - едва когато са навлезли в умерена, дори в тежка фаза на заболяването. Засега лечението е незадоволително. Една от разпространените първични профилактики е: „Използвай мозъка си или го губиш”, което прилича на нашето „Който учи, той ще сполучи”.
Около 40% от пациентите с Алцхаймер имат мутации на гени, отговорни за паметта. И/или - активиране на гена на забравянето. Увреждат се нервните клетки в „морските кончета“ (гръцки, hippocampus) - по едно във всяко мозъчно полукълбо. Всичко в Алцхаймер е много сложно – все пак това, което са липидите за атеросклеротичните плаки, това е протеинът бета-амилоид за плаките на деменцията. Първите блокират циркулацията в кръвоносните съдове на сърцето и мозъка и причиняват съответно инфаркти и инсулти. Амилоидните плаки блокират складирането на паметта и хората попадат в най-тъжната детска градина за възрастни.
Тази година Международната общност, занимаваща се с болестта, обяви септември за Втори световен месец на Алцхаймер. За тема на месеца беше обявена „Оглупяване: пътуване на грижата”. Защото освен от лекарствена терапия хората с Алцхаймер се нуждаят от постоянните и всеотдайни грижи на семейството си. И на държавата. Обаче нито здравната каса, нито Министерството на здравеопазването плащат лекарствата на българите с Алцхаймер. Месечно лекарствата за един болен струват минимално 100-150 лева. В страните на Европейския съюз средногодишно за болен от Алцхаймер здравните фондове и държавата дават хиляди евро - за лекарства и грижи на специализирани служители.
Надеждите са в лабораториите на много учени по света. От резултатите, които те ще постигнат, зависят животът и бъдещето на милиони пациенти, чийто брой за съжаление се увеличава.
На 3 ноември 1906 г. Алоис Алцхаймер изнася лекция на конференция на психиатрите в Югозападна Германия – той представя клинични и патоанатомични данни за неговата пациентка Auguste D., която е боледувала от деменция. През 1910 г. големият психиатър Емил Крепелин въвежда наименованието „болест на Алцхаймер”. Но е забравил да посочи името на Гаетано Перусини, който заедно с Алцхаймер е изследвал болната Auguste D. През 1998 г. един италиански лекар описва приносите на своя сънародник в статията “Тhe contribution of Gaetano Perusini to the definition of Alzheimer’s disease”, публикувана в Italian Journal of Neurological Sciences.
През ноември 2011 г. в списанието Trends in Pharmacological Sciences е публикувано откриването на гена на глупостта при мишки – генът и протеинът, който той кодира, се наричат Regulator of G-protein Signaling 14 (RGS14). Хората също го имат. Учените предполагат, че този ген потиска синаптичната функция на невроните, отговорни за паметта. Затова RGS14 е наречен метафорично „ген на Хоумър Симпсън“ – на името на глуповатия герой в американския телевизионен анимационен сериал „Семейство Симпсън“. Учените изследват мишки, при които е премахнат генът RGS14, и получават съществено подобряване на интелектуалните им способности – те по-добре запомнят предметите и изходите на лабиринтите, поставени в експерименталните им клетки. Дали учените са на правилния път, ще покаже времето.
