Д-р Румяна Христова e завършила медицина през 1995 г. От 2004 г. има специалност по спешна медицина, а от 2016 г.  - Ревматология. Специализирала е във ВМА София и МБАЛ Бургас. От 2011 г. работи в отделение по ревматология към МБАЛ Бургас, а от 2016 г. - в специализиран кабинет по ревматология в МЦ „Николай Чудотворец”.

Остеоартозата е често срещана – представлява над 50% от всички ревматични болести. От нея страдат 9,6% от мъжете и 18% от жените. Заболяването се появява във втората половина на живота – между 50 и 60 г. Тя е водеща причина за инвалидизация на възрастните и младите, занимаващи се активно със спорт. При остеоартроза се засяга основно ставният хрущял, но процесът засяга и цялата ставна структура - синовиална мембрана, субхондрална кост, лигаменти и околоставни мускули.

Ставите, които най-често се засягат, са коленните, тазобедрените, първата карпо-метакарпална става (в основата на палеца на ръката), дисталните интерфалангеални стави (пръстите на ръката) и структурите на гръбначния стълб. Предразполагащи фактори са възраст, фамилна предразположеност, хроничен механичен стрес – професионален или спортен, травми, затлъстяване, възпалителни ставни заболявания, кристални артропатии – подагра и др.

Още в ранните етапи на заболяването се нарушава гладкостта, еластичността и здравината на хрущяла. Тези промени се последват от формиране на костни израстъци – остеофити, предпоставка за механично притискане на околоставни тъкани. Тези израстъци са популярни сред хората като шипове. Причините за дегенеративните процеси на хрущяла са различни, но симптомите и клиничните прояви са сходни. Най-често оплакване е болката от механичен тип, последвана от ставна нестабилност и ограничена подвижност на ставата.

Основни цели на лечението на остеоартроза са:

  1. Облекчаването на болката и сковаността – с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). С тях се потискат симптомите - болката, отокът, сковаността, подобрява се ставната функция и качеството на живот. Въпреки това 25% от пациентите получават различни нежелани лекарствени реакции.
  2. Овладяване на съпътстващ реактивен синовит, ако има, с кортикостероиди и антималарици.
  3. Подобряване на подвижността на ставите с физиотерапевтични, кинезитерапевтични и рехабилитационни методи.
  4. Профилактика или забавяне на деструкцията на ставния хрущял – с коригиране на рисковите фактори (наднормено тегло, физическо претоварване и др.), използване на помощни средства и приложение на хондропротектори.

През последните години важно място в лечението на остеоартрозата заемат т. нар. симптоматични бавнодействащи препарати (SYSADOA). Към тях се отнасят глюкозамин сулфат, хондроитин сулфат, диацерин, хиалуронатите за вътреставно приложение и екстрактите от авокадо и соя. Проведените досега клинични изпитвания показаха, че тези препарати притежават противовъзпалителен ефект, сравним с този на НСПВС, позволяват да се намали дозата на последните, могат да се съчетават с аналгетици и НСПВС, имат продължително последействие и липсват нежелани лекарствени реакции. Своевременната диагностика на остеоартрозата и ранното лечение с  хондропротектори може да забави процесите на стареене на хрущяла и да подобри качеството на живот на пациентите.

Глюкозамин играе основна роля в биохимията на хрущяла. Фармакологични проучвания показват, че екзогенният глюкозамин е предпочитан и основен субстрат за биосинтез на протеогликани от хондроцитите. Той също така има противовъзпалителен ефект, което предпазва хрущяла.

Последвайте д-р Румяна Христова в социалната платформа за здраве CredoWeb

 

Сподели във Facebook