Лечебната сила на медитацията

Aнна БАКАЛОВА

„Има много болести, но аз имам едно единствено лекарство за тях – медитацията.“ - Ошо

Днес думата медитация се използва широко – от всекидневния език до организирането на многообразни курсове. Това води до големи разминавания във възприемането и значението, които всеки индивид влага в нея. Така за някои тя е мистично състояние, за други транс или хипноза, за трети – лечебен метод, а някои дори се отнасят пренебрежително и смятат, че е за тези, които нямат какво по-смислено да правят.

Медитацията като осъзнатост

В нейния по-същностен смисъл думата се използва за две неща. Едното е състояние на съзнанието, което единици постигат. Казано с други думи това е състояние на тотална осъзнатост. Това означава, че такъв човек е господар на ума си, а не негов слуга.

Да вземем например гнева. Обикновено той се появява неовладяно, обзема бързо човека и може да доведе до неконтролирани действия с негативни последствия - от повишаване на кръвното до криминални деяния. Затова от деца често ни учат да контролираме гнева си, но потиснатият гняв се насочва навътре и отново води до негативни последствия във формата на физически и ментални проблеми. В осъзнатия човек гневът нито се появява, нито се потиска. Но той не е човек на бездействието, а на правилното действие. Същото се отнася за психологически състояния като безпокойство, тревожност, депресия, страх. В това състояние на пълна осъзнатост ние не сме роби на импулси, желания, пристрастености. Осъзнатостта ни прави автентични, истински, обичащи и безстрашни.

Медитацията като практика

От друга страна, думата медитация се използва за обозначаване на многобройни практики, които да водят до пълна или поне до по-голяма осъзнатост. В този смисъл може да се каже, че медитацията като практика е трениране на ума, както физическите упражнения тренират тялото.

Какво общо има тогава медитацията с лечението? Този отговор е даден от йога още в древността, но днес науката го потвърждава, като признава психосоматичния характер на повечето заболявания. А медитацията лекува психиката, като стабилизира, възпитава и пречиства ума.

Как работи умът?

За да отговорим на въпроса как се тренира умът, трябва да разберем как работи той. В един по-систематизиран и обобщен поглед, можем да кажем, че той използва два метода: 1) насочено внимание и 2) периферна осъзнатост.

С техниките на медитация тренираме, разширяваме и двата аспекта. Съвременната наука ги нарича също бавен и бърз ум.

Вниманието или концентрацията има следните характеристики. То е изолиращо и анализиращо, като избира информацията или обекта, върху който да се фокусира от полето на осъзнатостта. Този механизъм изисква по-дълга умствена обработка и дава по-бавен отговор. То е по-егоцентрично. Може да бъде насочено навън и навътре. 

Недостатъчно развитата способност на ума към правилно насочване и поддържане на вниманието се дължи на непрестанно търсене на нови обекти, неправилен избор на обект за фокусиране, прихващането му от друг обект. Или казано с една дума – разсейване (викшипта). Ако такова състояние е твърде доминиращо, може да доведе до ред невротични разстройства, като хронично безпокойство, тревога, неконтролирани реакции и т.н., които от своя страна нарушават телесните функции и водят до познатите ни съвременни заболявания.

От своя страна периферната осъзнатост е холистична, свързваща, ситуационна, фонова. Тя филтрира цялата входяща информация и се справя автоматично с неща, които не е нужно да се представят на вниманието ни. Работи като наблюдаваща и сигнализираща система. Изисква по-кратка обработка в ума и дава по-бърз отговор. По принцип е по-малко персонална и по-обективна и също може да бъде насочена навън и навътре.

Недостатъчно развитата ни периферна осъзнатост води до притъпеност, отегчение, отпуснатост, неспособност да селектира важното, което да представи на вниманието. Тази нейна мудност може да доведе до състояние на хронична умора, депресия, липса на всякаква мотивация, наднормено тегло и т.н.  

Всичко, което правим (външно и вътрешно) е следствие взаимодействието на двете. Оптималното им действие и взаимодействие е най-доброто и това е целта на тренирането на ума с медитация. Някои днес наричат това оптимално функциониране на ума майндфулнес.

Тази тренировка е като мускулната – тренираме даден мускул с някаква техника, но после го използваме където е необходимо. Трябва ни концентрация и тя е налице, трябва да се ориентираме в нова обстановка – няма проблем. Работата, ученето, взаимоотношенията стават лесни, без стрес и умора.

Като при всяка тренировка, резултатите идват след време, като се преминава през различни етапи.

Йога и медитация

В термините на йога медитацията или тренирането на ума има за цел:

• Вниманието да стане стабилно и еднонасочено (дхарана). Това става с умишлено насочване, задържане (това е трудно поради подсъзнателното избиране на важността на обекта) и задаване на обхват на внимание.
• Периферната осъзнатост да стане по-бдителна и да селектира само важните неща, за да подобри ефективността на вниманието (дхяна) – когато вниманието подбира обектите, я тренира да търси по-интензивно нещата от интерес.
• Когато инструментът е балансиран имаме шанс да го захвърлим и отидем отвъд ума в универсалното съзнание и абсолютната осъзнатост (сабиджа и нирбиджа самадхи).

По принцип йога е най-стройната система за медитация, включваща всички етапи. Първо тя стабилизира централната нервната система с асана и пранаяма, изчиства ума (читта прасадана) с яма и нияма, с което се придобива сила и умение за медитация и се отива към посочените три етапа.

Видове и ползи от медитацията

Във всички духовни и религиозни традиции съществуват методи, които по същество са медитация. Тук не се включват методи за транс или постигане на други странни състояния, които нямат нищо общо с увеличаване на нашата будност и осъзнатост.

Има повече от 700 вида медитация, като всяка използва техника, с която да постигне описаното оптимално действие на ума, необходимо за по-добър, здрав и спокоен живот. Ако човек е стигнал до момент, в който търси и духовна реализация, трябва да продължи и с т.нар. трансцедентиране на ума, което не е предмет на тази статия.

По-популярните техники за медитация са предмет на многобройни научни изследвания. Интересът на днешната наука към медитацията е огромен и са публикувани многобройни научни изследвания, статии и книги. Доказаните ползи варират според типа медитация, тъй като всяко научно изследване разглежда една или две техники.

Има повече от 100 научно доказани ползи от медитацията, обхващащи всички области на нашето благополучие.

Психология

• Доказано е, че медитацията помага за превенция и лечение на тревожност, депресия и стрес. Тя помага за изграждане на сиво вещество и прави мозъка по-голям. Увеличава волята, самоконтрола, издръжливостта и устойчивостта при проблемни и емоционални ситуации. Намалява паниката и емоционалните реакции.

Здраве

• Над 50 доказани ползи върху физическото здраве. Някои по-важни – намален риск от рак, сърдечни болести и инсулт – трите основни убийци.

Ефективност

• Подобрява реакциите, паметта, познавателните способности и т.н. Доказва, че не е необходимо с възрастта тези функции да намаляват.

Отношения

• Заздравява връзките и отношенията ни с роднини, партньори и приятели. Повишава емпатията и състраданието, насърчава прошката, повишава способността да обичаме и подобрява интимността.

Настроение

• Прави ни по-щастливи, по-позитивни. По-удовлетворени от работата, по-лесно изпитваме радост, помага да реализираме потенциала си (да намерим себе си), води до умствено спокойствие.

Сред изследваните типове медитации са медитация върху дишането, върху чакрите, будистки медитации (например „любяща доброта“), медитация с мантра, водени медитации, молитва и др.

Приложение на медитацията

Тези научни резултати водят до все по-широко прилагане на медитацията в най-различни области, като болнични заведения, образователни институции, офиси, затвори и др. Разбира се, тя се преподава в много йога студия и други духовни школи, и се практикува в къщи от милиони хора.

У нас все още изглежда трудно прилагането ѝ в споменатите заведения. Надеждата е, че това макар и бавно ще се промени. Като се имат предвид проблеми като висока заболеваемост на населението, голям брой инвалидизации, агресията в училищата, високият процент престъпност, не малката неграмотност и други, изглежда нелогично да не се използват методи като йога и медитация за ускореното преодоляване на тези проблеми.  

Медитацията може да лекува не само тялото, но и живота ни в неговата цялост.

Сподели във Facebook