.jpg)
Мария Златарева: Всеки лев, вложен в лечението на онкоболния, се връща на държавата
Младата съдийка живее с диагноза рак от 4 г., работи активно и дори ражда дете
Лиляна ФИЛИПОВА
„Всеки лев, вложен от държавата в лечението на онкоболните, се връща стократно”, твърди 34-годишната съдийка Мария Златарева. От 4 г. тя живее с диагноза рак на гърдата и въпреки това работи пълноценно, развива се в кариерата си и дори успява да роди дете. По думите й е абсурд онкоболните да се подлагат на геноцид и да се лишават от жизненоважните им лекарства.
Пореден скандал избухна миналата седмица, след като надзорът на НЗОК гласува препаратът афинитор да не се плаща, тъй като не стигали 730 000 лв. Мария Златарева, Диана Борлакова и други с тяхната съдба обвиниха чиновниците, че ги обричат на смърт. Ръководството на касата обаче обясни, че има правила и не може да решава еднолично.
„Пациентите в нашето общество са жертва на системата, много от чиновниците на касата въобще не са общували с болни, гледат на тях бездушно, като на файл, който трябва да попълнят, за да им излязат сметките”, възмущава се Златарева. От личен опит тя била убедена, че и с рак на гърдата човек може да живее абсолютно нормално, и това й давало сили да участва активно в борбата за правата на пациентите.
Мария Златарева решила да даде кураж и пример на другите като нея, като говори и докаже, че животът продължава.Само преди 4 г. Мария била като всички – амбициозна юристка с приятели, с добро семейство. Точно два месеца след като навършила 30 г. обаче, й сложили страшната диагноза. Дълго време тя имала бучки в гърдите, но всички онколози, които я преглеждали, я успокоявали, че това са доброкачествени фиброаденоми, от които няма защо да се притеснява.
„Започнах да го възприемам като нещо нормално и постепенно бдителността ми се приспа - разказва тя. – В продължение на една година не си направих изследвания, а не усещах бучките да растат. Когато отидох след това, се оказа, че нещата са доста напреднали - имах тумор 3,5 см и засегнати 2 лимфни възела.”
Ракът при младите жени се развива изключително агресивно и бързо. Според статистиката онкоболните в тази група са 2%, но непрекъснато се увеличават. Мария е убедена, че момичетата под 30 г. също трябва да ходят на профилактични прегледи заради специфичната структура на млечните жлези. Сега това се подценявало и кампаниите се правели главно за по-възрастни.
След диагнозата Мария минава през всичко – химио-, лъчетерапия, реконструкция. Попада в света на протоколите за лекарства и клиничните пътеки.
Първата година й било най-тежко.
„Минах през ада, но човек не трябва да се отказва. Диагнозата „рак” не значи смърт. Съвременните терапии са изпитани, с доказан резултат и всякакви опити да бъдат подменени с хомеопатични препарати и холистични подходи са обречени – категорична е тя. - Някои казват: Аз ходих на ходжа и той ми каза да спра химиотерапията. Това е абсурдно.
Българските пациенти са своенравни, недисциплинирани, повечето са вече с нагласата, че лекарите са мафия, която само иска да им вземе парите. Подобни предразсъдъци са порочни и трудно могат да доведат до добър край.”
По думите й най-големият ужас на момичетата на тази възраст е мисълта, че няма да имат деца.
„За мен това е смисълът на живота. Затова въпреки всичко реших да стана майка и слава богу родих прекрасно детенце. Не мога да кажа, че всеки трябва да направи същото на мое място, това е лично решение, но за мен беше най-важно. Детето изпълва всеки мой ден с радост и ми дава сили да се боря”, споделя тя.
След раждането се налага да поднови лечението си. Пак подема битката със сложната система – протоколи, регистрация в здравната каса. Твърди, че всичко това отнема безумно много време на един работещ човек. Не ползвала отпуск, за да си урежда документите, и се чуди защо всичко вече не се прави онлайн.
Сега е в ремисия, но не престава да се страхува, че пак ще има рецидив. По-силно от това обаче е притеснението й, че може да остане без лекарства.
„Повечето хора смятат, че в онкологията няма нищо спешно, но за болните прекратяването на лечението е равносилно на загуба на контрол върху заболяването и увеличава риска от смърт”, казва Мария. Тя е категорична, че НЗОК трябва да се научи да работи за пациента. Една от стъпките е премахването на порочната система с протоколите.
„Аз съм работоспособен човек, боря се, работя и по никакъв начин не съм преставала да разчитам на себе си. Но ако заболяването настъпи пак, ти ставаш тотално зависим от решенията на държавата и наличието на лекарства”, казва Мария.
Съдийката смята да се бори НЗОК да поеме имплантите за жени с рак на гърдата. Според нея реконструкцията в този случай далече не е въпрос на козметичен каприз. Преболедувалите жени били потиснати, затормозени от пренебрежителното отношение на обществото към тях като към хора с проблеми.
„Във всичко това не трябва да се прекъсва веригата на доброто - убедена е Мария. - Когато аз се разболях, имаше много хора, които ми помогнаха. Затова се опитвам да правя същото с жените с подобна съдба. Адмирирам смелостта на Анджелина Джоли да излезе пред света и да говори, защото единственият начин да се работи за превенция, да има лекарства е да се говори. С мълчание и бездействие нищо няма да променим.”
