Оптичната томография е златен стандарт

Пред кабинета на доц. д-р Христина Благоева, ръководител на Клиниката по офталмология в МБАЛ „Св. София“, е винаги многолюдно, пациентите познават нейната висока професионална компетентност в най-трудните сфери на очните заболявания. Още стартът ѝ в медицината е твърде амбициозен, на 30 години вече е със защитен докторат. Преминала е над 20 квалификационни курса, повечето в чужбина – във Великобритания, Австрия, Франция, Индия, Гърция, Румъния. Има 39 научни публикации и 2 монографии. Казва, че медицината изисква 100 процента себеотдаване, ако човек иска да напредне, защото личните жертви са големи.

• Как се поддържа такава мотивация?
• Нашата специалност е високотехнологична по презумпция. На всеки 6 месеца излиза нещо, което преобръща представите ни - или нов медикамент, или нов апарат, или нов имплант. Тези бързо идващи новости ни мотивират да ги усвояваме. За съжаление, това за българските лекари не е лесно, защото изисква влагане на значителни средства в обучение. Човек трябва да инвестира сам – конгресите, курсовете са скъпи на фона на нашето българско заплащане. Но всеки намира за себе си решение, варианти. Ако ние използваме суперсъвременна апаратура, цената е същата като в САЩ, Германия. Докато средствата, които получаваме срещу същото качество прегледи, са в пъти по-малко.
• Кои етапи в кариерата си смятате за възлови?
• Първият беше защитата на докторската ми дисертация върху глаукомата. После дойде много труден период на специализации в чужбина – които ми отвориха хоризонта отвъд ставащото и постигнатото в момента. Както в технологично отношение, така и по отношение на заболяванията като концепция. Например оптичната кохерентна томография (OCT), т.нар. очен скенер – аз го кръстих така, по-лесно да го запомнят пациентите, той бе използван за първи път в България тук, в „Св. София“, през 2006. Това е голямо постижение, сега не можем да си представим диагностиката и прогнозирането на заболяванията на ретината без оптичната томография, това е златен стандарт, базисен метод.

После навлязох в глаукомната, в катаракталната хирургия и имплантациите. Първите глаукомни шънтове сме поставили тук, в тази болница. До създаването на имплантите, които се поставят вътре в окото, за да може очното налягане да бъде понижено, това беше операция, при която има около 40% усложнения. Откриването на миниинвазивната хирургия, вътреочните импланти за дрениране на течността, която създава проблеми с високо налягане - това беше преломен момент. Сега имплантираме успешно тези шънтове.

• До каква степен те решават проблема?
• Мога да кажа от моя опит. Досега нямам пациент, на когото съм имплантирала шънт и при когото заболяването да е прогресирало или очното налягане да не е било овладяно. Имаме висок процент успеваемост.
• Има ли нови схващания и практики по отношение на катарактата?
• Това е естествен процес на стареене на вътреочната леща, който е неизбежен и затова и общите препоръки срещу стареенето на организма се отнасят и към лещата. А те са - прием на антиоксиданти, по-качествена храна, повече спорт, повече кислород за тъканите. Отдавна вече се знае, че операцията трябва да се направи възможно най-рано, новото е в хирургичните техники. Доскоро имаше само ултразвукови операции, сега рутинно вече се използват лазери. Новостите в офталмологията са свързани и със заболяванията на ретината. Там можем да говорим за превенция на отлепване на ретината, свързано с диабета. И тук ние работим тясно с ендокринолозите. Промениха се схващанията при диабетната ретинопатия и вече е наложена като практика малка инвазия с лазер, стимулация на ретината. Само за 5-10 години имаме сериозна промяна в подхода. Освен това в хирургията на ретината навлиза все повече 3D методът, който има изключителни предимства. Това означава, че хирургът не гледа през микроскопа, а в един огромен монитор с 3D очила, което дава възможност оперативното поле да се уголеми многократно.
• При кои операции е приложима тази технология?
• Може да се използва при всички, но в момента е хит в операциите на ретината. Тъй като по принцип витреоретиналната хирургия е най-висшият етап на хирургията в офталмологията. Ретината е най-голямото предизвикателство. И в момента освен глаукомната хирургия също хирургията на ретината е обект на мой задълбочен интерес. Предстои въвеждането на 3D технологията и в нашата болница, това е общ проект със световноизвестния очен хирург проф. Николакопулос.
• Доколко е добра хигиената на зрението според опита Ви?
• На първо място - децата биват завеждани на лекар или когато започнат да не виждат добре, или да се навеждат прекалено над книгата. Нека родителите да знаят, че децата трябва да бъдат прегледани поне веднъж до 3-годишна възраст, после в предучилищна възраст и като започнат първи клас. Родителите трябва да изискват от личните лекари такъв преглед, той се полага. При нас идват  много деца, които са с мързеливо око и са вече на по 10-12 години. Мързеливото око може да бъде развито до 6-7-годишна възраст, после е много трудно. Така че тези прегледи са от ключово значение.
• Трябва ли да се ограничава контактът с екраните?
• Разбира се. Не вярвам да има офталмолог, който да каже обратното. Днес децата имат постоянна претовареност на очите. Освен че четат, те постоянно гледат някакви монитори. При такава непрекъсната атака, на която са подложени очите, дори малки рефракционни нарушения могат да се окажат ключови. Всички деца са далекогледи. И когато гледат наблизо, зрението им се товари значително повече, отколкото след приключване на растежа. Колко време е позволено на ден пред екран? Колкото може по-кратко – това е отговорът.
• Кои сериозни проблеми са наследствени?
• Наследствеността се отнася основно за глаукомата – там има 100% наследственост. Ако знае човек, че някой, дори не съвсем пряк роднина, е имал глаукома, той трябва задължително след 40-45-годишна възраст да си направи преглед с високоспециализирана диагностика за установяване на заболяването в ранни стадии. Вече има такива възможности – глаукомата да бъде установена рано, когато са налице всички рискови фактори, но все още няма увреждане в ретината. И може дълги години с медикаменти да задържим развитието на заболяването.

При макулната дегенерация наследствеността също играе роля и е уместно със съответния високоспециализиран преглед заболяването да се открие рано. Има медикаменти, които забавят максимално развитието му. Примерно  от 2005 година вече лекуваме успешно влажната форма на макулна дегенерация, медикаментите стават все по-добри. Имаме пациенти от всякакви професии, които поддържаме вече 10 години и те работят пълноценно.

• Какво представлява инфарктът на окото?
• Това е запушване на кръвоносен съд. За щастие, по-чести са венозните запушвания, защото те са с по-добра прогноза. Тук най-важното е да се реагира спешно с медикаменти – най-късно до 6-ия час. Признакът за инфаркт е изчезване на зрението. Като може да има предвестници – временно притъмняване, загуба на периферно зрение. И в тези случаи ние можем да повлияем, преди тромб да е запушил кръвоносен съд.
• Има ли необходимост да се взимат препарати за по-добро зрение при липса на заболяване?
• Първо трябва да е доказано, че няма някакво заболяване. Говоря за възрастта след 45 години. Категорично при регистрирано, макар и дребно, нарушение на структурата на ретината хранителните добавки имат място. Примерно при сухата форма на макулна дегенерация, за която нямаме в момента медикамент, на този етап е нелечима, единственото, което може да отложи развитието й, е приемането на определени хранителни добавки. Но е задължително приемът да бъде предшестван от преглед. Още повече че има значение и дозировката - превишена, тя може да е дори вредна. Така че приемът на такива, един вид витамини за очите трябва да е по препоръка на лекаря.