Професионалната мрежа ще ни даде шанс да споделяме и да се консултираме

С проф. Татяна Червенякова разговаря Лиляна Филипова

Проф. д-р Татяна Червенякова е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров”. Тя е преподавател в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на Медицинския университет в София. Завършила е медицина през 1978 г., има аспирантура в Института по вирусология, Москва. Специализирала е детски и инфекциозни болести, гастроентерология, етиология и диагностика на вирусните хепатити, имунодиагностика на урогенитални и белодробни инфекции, абдоминална ехография. Специализирала е във Великобритания и Чехия. Председател е на Българското дружество по инфекциозни болести.

- Проф. Червенякова, напоследък докторите са обект на много критики, обвинения в некоректност, липса на професионализъм. Как гледат на това инфекционистите?

- Става ми много болно, когато пациентите се оплакват, защото голяма част от жалбите им са неоснователни. Медиите бълват новини как лекарите са черни, как вземат пари, което ми тежи. Лекарите, както и учителите, са хора, на които трябва да се вярва. Не трябва да се пипа грубо, защото всеки такъв случай разклаща доверието, което е пагубно и за медицинските специалисти, и за пациентите, и за обществото като цяло.  Ето, само в последната седмица нашият екип се сблъска с  изключително тежки състояния на варицела при деца в кърмаческа възраст. Това е заболяване, за което ние държим сигурен медикамент в ръцете  си. И независимо от това бяхме изправени пред сериозно предизвикателство, с което успяхме да се справим.   Естествено и сред нас, както във всяка гилдия,  има по-ангажирани и по-неангажирани хора.

- Кои са актуалните професионални проблеми пред специалистите по инфекциозни болести?

- Непрекъснато има нови инфекциозни заболявания, завърнали се стари, излизат въпроси, свързани с  ваксинопрофилактиката, с терапевтичното поведение. В момента се говори за нов щам на птичия грип в Китай – H7N9. Това налага необходимост от нови дискусии. Горещи са въпросите за кърлежовия енцефалит, за западнонилския енцефалит. Последният ни конгрес мина под егидата на големия брой случаи на хепатит Е. В  центъра на дискусиите са новите противовирусни средства, възникването на резистентност към  използваните в последните 3-4 г. препарати срещу грип.

- Наясно ли сте вече с новия вариант на птичия  грип?

- И  при новия щам заразата преминава от птиците към  човека и е опасност главно за хората, които работят във ферми. Не е доказано предаването й от човек на човек. Но независимо от това фактът, че има смъртни случаи на хора, държи на крак цялата гилдия. До момента има  71 потвърдени случая на заразени, сред които и  починали.

- На каква фаза е сезонната грипна епидемия у нас?

- Сега е краят на повишената заболеваемост. А обикновено най-тежките случаи са или в началото на епидемията, или в края. Има по-тежки случаи – грипен енцефалит, пневмонии, усложнени форми на грип под формата на отит, но епидемията затихва. Това се случва в компанията на другите респираторни вируси –  парагрипни вируси, аденовирози.

- СПИН е едно от най-големите предизвикателства пред инфекционистите. Какви са новите тенденции в заболеваемостта и в лечението у нас?

- Това е най-интересното предизвикателство във вътрешната медицина въобще. Ние се шегуваме, че който разбира от СПИН, разбира по принцип от вътрешна медицина, защото това е свързано с много опортюнистични инфекции, със сериозни и различни имунодефицитни състояния, с непрекъснато търсене и прилагане на нови антиретровирусни медикаменти. Овладяването на този опит е ценно, тъй като може да се използва и за други вирусни заболявания.

   Темпът на разпространение на СПИН  е умерен,  но тенденцията към увеличение е ясна – заразените нарастват средно с по 100 годишно. Докато до 2004-2005 г. се разпространяваше главно по хетеросексуален път, сега става дума главно за мъже хомосексуалисти и за зараза по венозен път сред наркоманите. Това, което ни кара да търсим нови решения, са коинфекциите. Досега в хода на СПИН най-често се развиваше туберкулоза, но напоследък все по-често се комбинира с хепатит В и С.

Предизвикателствата по отношение на лечение на един пациент с отслабен имунитет са сериозни. Усилията са насочени към  атакуване на депата на вируса на СПИН, защото вирусът се реактивира точно от тях. Лечението трябва да стигне до депата и да не позволи разрастване на инфекцията. Като сложим и проблема с резистентността, нещата се променят много бързо и налагат непрекъснато навлизането на противовирусни препарати и динамични терапевтични планове.

- Има ли наш, български принос в изучаването на тези нови болести?

- Има изключителни публикации на млади колеги, които дърпат много напред. „Витамин D недоимъчни състояния при СПИН болните”, „Метаболитни синдроми при пациентите със СПИН” – това са сериозни научни статии и се радвам много, че имаме млади амбициозни специалисти. Ако успеем да ги задържим и мотивираме да продължат да работят у нас,  може би ще е най-ценното, което можем да направим.

На полето на инфекциозните болести у нас се прави всичко, което се прави и в Европа. Имаме и  медикаменти, и организация, и добро качество на здравните услуги. В дружеството има 110 специалисти, които са изключителни.
Това, от което имаме нужда, е да дискутираме професионално за промени на нормативни документи, които реалният живот налага.

- Вероятно тогава новата професионална интернет платформа CredoWeb, която ще свърже лекари и пациенти, лекари и институции, ще ви бъде полезна?

- Много се зарадвах на тази нова платформа CredoWeb, защото почти липсват професионални сайтове, в които лекарят може да сподели. Ето, вчера имахме изключително тежък случай на грипен енцефалит при млада жена. Наложи се и консултация с невролози. Като интердисциплинарна специалност ние често се нуждаем и от професионалната подкрепа на други колеги. Същевременно инфекционистите са на „ти” с вътрешните болести и могат да бъдат много полезни при редица казуси. Има една шега, която напълно работи в практиката: Ако нещо не ви е ясно като заболяване, извикайте

инфекционист, може и да помогне. Той гледа под малко по-друг ъгъл на заболяването и това наистина работи. Може с лекота  да различи тетанус, ботулизъм например, които се срещат по 4-5 пъти годишно. Същото важи за кърлежовите енцефалити, за вътреболничните инфекции. Все пак инфекциозните болести са една екзотика, но водят до шокови състояния. Няма време за много мислене и експерименти както при хроничните. Неслучайно по света инфекционистите са консултанти, те определят антибиотичната политика, те са хората, които имат поглед и върху по-редките и забравените стари заболявания. При критични състояния  са онзи стълб, без който не може.

Затова е добре младите колеги да използват новата интерактивна платформа. Това ще даде възможности за контакти, за обмен помежду им. Има обаятелни преподаватели в Медицинския университет, има личности, до които си струва човек да се  докосне.
Има какво да се обсъжда и в здравната политика.

- Вашата болница готова ли е за електронното здравеопазване? Какво още липсва според вас? 

- Ние всички заедно в Европа се учим в тази област. Със сигурност то трябва да се въведе. В качеството си на директор на Специализираната болница за инфекциозни болести виждам колко е важно да мога да следя какъв финансов ресурс печели един пациент, влизайки и излизайки в едно отделение. Всеки пациент вече може да си види електронното досие в НЗОК.

Моят въпрос обаче е как ние, колегите, можем да общуваме помежду си в ежедневието си професионално, т.е. как аз като лекар да получа данните от досието на болния, когато той постъпи в моето здравно заведение. Защото  е изключително важно да се знае дали този човек има някакво хронично заболяване, съпътстващи диагнози. За целта е  нужен обмен между лекарите. Не е редно това да става чрез личните ни имейли и блогове. Трябва да е професионално. Това са неща, които  по-бързо или по-бавно, задължително ще станат. 
    

 

Сподели във Facebook