Тестовете за хранителна непоносимост не дават представа за алергиите

Д-р Мариана Мандажиева е специалист по клинична алергология. Работила е закратко във фтизиатрия, а първата ѝ специалност е УНГ. Намира точното си призвание в алергологията, описва я като фина, интелигентна специалност, в която е необходимо аналитично мислене. Казва, че за да си добър и да имаш доверието на пациентите, трябва да познаваш пулмологията, да си наясно с основите на УНГ и на „ти“ с дерматологията, имунологията и фармакологията.

• Коя е горещата тема за алергологията в момента?
• Най-големият проблем, който е на вниманието на специалистите, е пандемията от алергични заболявания, която ще достигне в рамките на десетина години до всеки втори човек. Според последните данни в Европа от алергии боледуват 150 млн. души. Във фокуса е и силното влошаване на качеството на живот, икономическата тежест, която носят за обществото алергичните болести, защото се отчита, че те водят всяка година до загуба на 100 млн. работни и учебни дни. Така че се търси причината – защо боледуват толкова много хора, като в същото време нямат точна диагноза, а в много случаи тя е погрешна. Състояния като обрив, кашлица, хрема, фебрилитет дори се приемат за алергия, без да е доказано това с тестове и терапевтично. Много се работи по нова хипотеза, за която има вече достатъчно фактология. Оказва се, че и най-елементарният риновирус, който причинява хремата, прониква в някои имунни клетки, чувства се там много добре, започва да се размножава и да причинява отделянето на провъзпалителни вещества, които предизвикват алергичните реакции. Както хората с алергии са по-податливи на остри вирусни инфекции, така и самите вируси могат да помогнат за отклоняване на имунната система към алергичен тип. Затова е важно да се поддържа общото добро състояние на имунната система.
• Какво затруднява диагнозата на алергиите?
• Няколко фактора има – сложността, комплексността на алергичното заболяване, попадането на пациента на неточния специалист, за да се направят изследвания и да се докаже диагнозата. Защото невинаги тестовете са положителни и това е също един от проблемите, които се обсъждат активно. Трябва да отговорим например отрицателните резултати от конвенционалните кожни и кръвни тестове отхвърлят ли диагнозата напълно, или предполагат нови изследвания и нови методи на диагностика, например локалната алергична хрема?
• Кои са най-често срещаните разминавания в диагностиката?
• Според мен най-драстични обърквания стават при самодиагностика, поне у нас е така. Пациентът отива в лаборатория, прави си тест за хранителна непоносимост за 200 лева и идва с диагноза, която си е поставил сам. Много масово се използват от хората тези тестове за хранителна непоносимост, но те не дават никаква представа за алергичното заболяване. Защото говорим за изследване на IgG антитела, това означава среща с някаква храна, а ние се срещаме с много храни. Защо става така, моето обяснение е, че всеки търси най-бързия начин да реши проблема си. Не бива да упрекваме личните лекари - те вече лесно се ориентират в алергиите и моите впечатления са, че не се занимават с диагностика.
• Кога е най-трудно за специалиста да постави диагноза?
• Когато пациентът няма спомен и не може да даде достатъчно факти за историята на заболяването - например при медикаментозната алергия това е извънредно важно. Когато не може да каже какви лекарства е пил, кога, с какво друго едновременно – дали с храна, с алкохол, дали с други лекарства. Голям проблем са острите състояния. Защото, когато човек получи анафилактичен шок или тежка уртикария, оток на ларинкса, той отива или при УНГ, или вика спешна помощ. Транспортират го в токсикология или в дежурна болница, прави му се урбазон, изписва се след края на клиничната пътека и - дотам. А тези пациенти трябва веднага да бъдат насочени към алерголог, защото после се губи какво точно се е случило, от какво е причинено и то може да се повтори. И затова е необходимо след овладяване на остър алергичен проблем веднага да се потърси специалист, и то алерголог, който е наясно с тези спешни състояния.
• Може ли да се получи алергия от медикамент, който е приеман нееднократно преди?
• Разбира се. И най-често става така. Рядко става от първия прием на дадено лекарство и когато се случи и е остро състояние, в рамките на минути, на час – тогава трябва да се мислят други фактори, не чистата алергична генеза. Стигаме до кофакторите на алергичната реакция. Примерно когато лекарството е взето в комбинация с друго, в съчетание с алкохол, след тежко физическо натоварване или при повишена температура, вирусна инфекция, обилно хранене. Може да има тежка алергична реакция от един аспирин, изпит след фитнес. Това са все фактори, които повишават вероятността да се появи алергична реакция към определено лекарство. Напоследък се срещаме с доста алергии към хранителни добавки. Защото някои от тях (за менопауза, за злокачествени заболявания) са направени от концентрирани фитопрепарати с хистаминолиберираща активност – тоест карат едни клетки (мастоцити) да се разпукват много бързо и да отделят вещества - медиатори на алергична реакция.

Най-големият проблем, който е на вниманието на специалистите, е пандемията от алергични заболявания, която ще достигне в рамките на десетина години до всеки втори човек

- Какво би могло да е решението в бъдеще?

- Би ми се искало да можем да диагностицираме алергията към повечето медикаменти, да може да се прави десенсибилизация с всички лекарства. Защото пациентът има нужда от своето лекарство. А понякога са му предписани много и той очаква от нас да му кажем кое от всичките му причинява алергията. Бих искала да мога един ден да кажа това. И дори да е причинило алергична реакция, след десенсибилизация лекарството да продължи да се приема. Прогресът на алергологията е именно в десенсибилизацията. Защото днес е възможно лечението с жизненоважни средства при злокачествени заболявания да продължи дори и при алергична реакция - след проведена десенсибилизация. Друг, нарастващ проблем при алергичните реакции са металните импланти, включени в стентовете, пейсмейкърите, изкуствените стави. В случая наблюдаваме забавен тип реакция, проявява се след известно време  - месеци, дори години, и се изразява в обриви и в стеноза на стентовете. Смята се, че много от рестенозите се дължат на алергична реакция към материалите на стента. При изкуствените стави разхлабване, възпаление, обриви също може да се появят заради алергия към материалите. При зъбните импланти реакциите са по-редки, защото имунната система в устата има способност да изгражда толеранс.

- Какви алергии мъчат най-вече българите?

• Най-разпространени са уртикарията, алергичната хрема, атопичният дерматит, хранителната алергия. Има голяма група заболявания, която наричаме синдром на активирани мастоцити – те са с различна изява - може да е сърбеж, уртикария, зачервяване, болки в корема, запек, диария. На този синдром се дължи и реакцията при ужилване от пчели и оси. Миещите средства, ежедневното къпане с продукти, съдържащи ароматизатори и консерванти – това причинява контактен дерматит и обостря атопичния. Препоръчваме в никакъв случай да не се употребяват антибактериални препарати за къпане, защото се нарушава нормалната, естествена бариера на кожата.
• При кои алергични страдания е възможно пълно излекуване, а не само подобрение?
• Постига го специфичната имунотерапия, чийто принцип е изграждане на толеранс чрез въвеждане на минимални количества от алергена. Постига се при алергична хрема, алергична бронхиална астма, някои форми на атопичен дерматит, някои форми на медикаментозна алергия. Многофакторно е лицето на алергиите – наследственост, алергени като домашния прах, но също значение имат и географската ширина, стресът, естеството на работата и на хобитата и т.н.
• Как се отнасят алерголозите към съжителството с домашни любимци?
• Това е един от сериозните въпроси в нашата област, правят се проучвания върху десетки хиляди хора, имайки предвид факторите на битовата среда. Смята се, че съжителството с някои животни протектира алергиите, но само ако то започне от самото раждане на детето, за да се модулира имунната система в правилната насока. Защото домашните животни допринасят за разнообразието на микробиома. А той е обект на големи дискусии в алергологията – бактериите, които носим както в червата, така и по кожата и лигавиците. И колкото по-богат и по-разнообразен е този микробиом, колкото повече бактерии от различни видове имаме, това е по-здравословно.