Ухото е като сърцето – работи денонощно

Кои фактори от всекидневието най-много увреждат слуха и как да го запазим максимално дълго, съветва опитният УНГ специалист проф. Георги Едрев в интервю на Камен Здравков

- Проф. Едрев, обичайно от каква възраст нататък пациентите ви се оплакват, че им е намалял слухът?
- Доказано е, че след 40-годишна възраст анализаторът започва да се изхабява и това се усеща от мъжете около шейсетте, а при жените около седемдесетте. Тогава слухът намалява значително, а това състояние се нарича презбиакузис, което до голяма степен е естествен процес.

- По какви причини слухът може да намалее по-рано и по-осезаемо?
- Причините са изключително разнообразни и аз тук няма да се спирам на специфичните заболявания, които могат да увредят функцията на ушите. В момента по телевизиите има един клип, в който се казва, че сърцето работи постоянно, дори когато човек си почива. Но хората трябва да знаят, че по същия начин работи и слуховият анализатор. За ухото няма клепач, който да го затвори през нощта. По време на съня ние отново приемаме звуците от външната среда и те изхабяват постепенно слуховите клетки. Тук природата не е проявила докрай своя гений.

- Това означава ли, че звуковите натоварвания са основният фактор, увреждащ слуха?
- Има физиологични и нефизиологични натоварвания, както е при всички други органи. И ако нормалните звукове могат да изхабят сетивните клетки чак в старините, прекомерно силните звуци, на които се излагаме още от ранните години, водят до много по-бърза загуба на слуха. Най-вредни са острите звуци в затворени помещения, например гръм на пиратка или капси в стая. Тогава стените отразяват звуковата вълна и тя има много по-тежко въздействие върху нервните слухови клетки. Някои от тях загиват и никога не се заместват от нови, защото по принцип нервните клетки не могат да се възстановяват.

- Какво да правят хората, които по професия са изложени на силни шумове?
- На първо място, трябва да са запознати с ефектите на силния звук върху слуха и върху целия организъм, за да взимат всички възможни предпазни мерки. За съжаление дори и те да се спазват, не може изцяло да се гарантира, че ушите няма да се увредят. Просто всеки трябва да си прави анализ на ползите и вредите от работата на определено място. Най-вредна е работата при силен променлив шум - на тласъци, придружен с вибрации. Освен въздушната проводимост на звука, той се провежда и от костите на черепа, които предават допълнителна информация на сетивните клетки в кортиевия орган. И когато шумът е много силен, това е още по-голямо натоварване за ушите.

- Трябва ли да има регулация за максималните децибели, на които ни излагат в кина, заведения и концертни зали?
- Обикновено уврежданията настъпват след 80 децибела. Това е звукът от работеща наблизо бормашина. А е известно, че на много места шумът е дори над 100 децибела, при това е на тласъци. Отделно в заведение човек често пуши и пие, което допълнително уврежда нервните сетивни клетки. Процесът е много коварен, защото първоначално човек не се осъзнава, че вече не чува пълноценно. Държавата е въвела норми за звука, но никой не ги спазва. Важно е обаче всеки сам да има съзнанието, че може да си увреди слуха, ако се излага на силни шумове. Една от причините в някои заведения да пускат над 100 децибела е това, че този звук води до известно изключване от действителността, до снижаване на критичността.

- Вредно ли е да се слуша системно музика със слушалки?
- Има значение дали един звук ще се възприеме от околната среда, или ще се доведе чрез слушалка до самия слухов проход. Дори и да е с нормална сила, звукът от слушалката води до вибрации на костната част на канала. Не е добре постоянно ухото да е натоварено по този начин.

- Може ли човек да си загуби внезапно слуха от остър силен звук?
- Това са острите слухови травми. Те се получават най-често от гърмежи например на оръжие до непредпазено ухо. В тези случаи слухът се губи в различен процент. Често се спуква тъпанчето, което трябва да се възстановява оперативно.

- Ако спазваме всички норми, има ли гаранция, че ще запазим слуха си до старини?
- Много зависи от наследствеността. Да не забравяме, че ухото възприема звуците, но след това те се анализират и синтезират в мозъчната кора. Ако там има склеротични или други увреждания, дори и ушите да са здрави, няма да имаме нормални възприятия. В това отношение са застрашени са хората с хипертония и диабет. Добре е след 40 години, дори и да няма оплаквания, човек периодично да посещава оториноларинголог, за да следи състоянието на слуха.

За консултация при проф. Едрев: 0899 345258

 

Сподели във Facebook