Здраве

12 Юни 2024

450

credoweb bg

Според последните тенденции жените получават повече инсулти и в по-ранна възраст, отколкото мъжете. Това обяви д-р Георги Георгиев, зам.-председател на Асоциация за инсулт и афазия, по време на дискусията „Инсултът – поглед в черната кутия“. Тя бе организирана от асоциацията в партньорство с Българското дружество по инсулт. По думите му възможната причина за това е по-кратката продължителност на живота сред мъжете, но анализите ще бъдат извършвани след време.

При наличие на инсулт, кръвоснабдяването в дадена част на мозъка спира, а засегната област не функционира нормално, вследствие на което човек губи способност да говори, да разбира другите, да се ориентира в пространството, да пази равновесие и др., каза още лекарят. Риск за инсулт има във всяка възраст, каза още той.

Най-малкият пациент с инсулт е на 2,6 г.

Рисковите фактори за поява на инсулт са високо кръвно налягане – над 140/90, диабет, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, на някои наркотици, липса на движение и затлъстяване, употреба на комбинирани контрацептиви, предсърдно мъждене, предходни миниинсулти, сгъстяване на кръвта. България е в челната статистика за последващи инсулти, след вече настъпил такъв инцидент, обясни още д-р Георгиев.

Инсултът се разпознава по няколко симптома:

  • увисване на единия ъгъл на устата, който се появява при почти 100% от случаите,
  • изтръпване или слабост в едната или в двете ръце,
  • нарушение в говора.

Ако човек не може да се усмихне, не може паралелно да задържи ръцете си изпънати напред или не може да повтори просто изречение, е основателна причина да се потърси лекарска помощ, дори при поява само на един от симптомите. Възможно е проявата на инсулт да бъде изразена и чрез засягане на зрението, допълни лекарят.

Ако симптомите на инсулт бъдат разпознати и се действа бързо, може да бъде спасен човешки живот,

напомни д-р Георгиев.

Инсултът може да настъпи постъпателно, с постепенно влошаване, с различни изяви – гадене, повръщане, главоболие, като е възможно симптомите да се развиват в рамките на ден-два, добави той. Инсултите са два вида – хеморагичен, когато има спукан кръвоносен съд в мозъка, и исхемичен, когато се наблюдава запушване на кръвоносен съд, като хеморагичните инсулти са около 15% от случаите на инсулт, посочи още д-р Георгиев.

„Обществото ни е слабо информирано за характера на инсулта. Ограничени са познанията и за рисковите фактори, за симптомите на инсулта, както и за правилния алгоритъм на поведение при инсулт. Това познание е критично за справяне с проблема“, заяви и инж. Дорина Добрева, председател на УС на АИА, посветила се на каузата, след като майка ѝ преживява инсулт.

От Асоциацията по инсулт и афазия представиха и дигитален инструмент за информираност и превенция на инсулта, разпознаване на симптомите му и алгоритъм за правилно поведение, както и информация за подкрепа на пострадалите и техните близки. Използването на инфобот-а е безплатно, като той е достъпен и в платформата Вайбър.

За съжаление в рамките на една година поне половината от преживелите инсулт пациенти умират. Това е най-сериозният убиец на българите, категоричен е доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по неврология в университетската болница „Света Анна“. Той посочи, че страната ни оглавява статистиките по заболеваемост и смъртност от диагноза инсулт. Неврологът също се спря на нуждата от разпознаване на водещите симптоми на инсулт, който покриват 95% от началото на инсулта.

„Инсултът е състояние, при което пациентът не разбира какво се случва с него или ако разбира, няма как да ни каже. Ако не се видиш в този момент в огледалото, няма да разбереш, че устата ти е изкривена, ако не говориш с някого, няма да усетиш объркания си говор, ако не държи нещо и то ценно, което да изпуснеш, няма как да разпознаеш, защото в първите минути ръката не увисва рязко, тя става непохватна, не те „слуша“. Затова ролята на здравите хора около човек с инсулт е изключително важна. Основният коз в тези моменти е спешността“, разясни той.

Специалистът обясни съвременното лечение на мозъчен инсулт чрез интравенозната тромболиза, представляващо вливане на лекарство, което разтваря получения съсирек и възстановяване на кръвотока в мозъка. Все още обаче то не се прилага достатъчно в лечебните заведения у нас. Според данните за страната ни това лечение се прилага в едва около 3% от общия брой инсулти – за 2023 година от общо 44 600 регистрирани инсулта у нас, при едва 1347 е приложена тромболиза. При едва 0,2% от пациентите пък е приложена тромбектомия (механичното изваждане на съсирека) при средно за Европа над 10% за двата съвременни подхода. Същевременно, този начин на лечение дава като резултат 2 до 3 пъти по-малко инвалидизация. „Над 130 звена в България лекуват инсулт. За съжаление само около 50 правят съвременно лечение“, посочи той. Водеща в това отношение е УМБАЛ „Св. Анна“ в София с извършени 277 тромболизи през изминалата година у нас.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook