.jpg)
Последиците от честата смяна на партньорите
С д-р Янчо Делчев, онкогинеколог, V МБАЛ – София, разговаря Галина Спасова
- Д-р Делчев, каква е тенденцията на гинекологичните заболявания при младите жени?
- При тях трайно от години нарастват възпалителните заболявания. Много зачестяват измененията на шийката на матката и с тестовете за човешки папиломен вирус откриваме все повече млади жени с позитивен резултат. Причината е значителната промяна в промискуитета – сега има много по-честа смяна на партньорите и по-голяма вероятност да се разнасят вирусите. Знаем какво става по дискотеките – хапчета, прахчета, алкохол, обикновено следват и мимолетни сексуални контакти.
Не са малко младите жени, които в резултат на мимолетни сексуални контакти получават изменения, бавно и постепенно прогресиращи опасно. Ако се погледне статистиката на предраковите изменения по възраст, ще се види колко голям процент са младите жени с изменения на маточната шийка, на вулвата и т.н.
- Как да се промени тази статистика?
- Аз упорито слагам акцента върху използването на презервативи. Да не говорим за СПИН, хепатит и т.н., но имам особено много пациентки с кондиломи, това е пак папиломен вирус.
Презервативите, макар и не сто процента, значително намаляват риска от полово предаваните инфекции. Но голяма част от увеличения брой предракови състояния и изобщо на патология, свързана с възпаленията – хламидии, микоплазми, бактериални инфекции, вирусни инфекции, – всичко е резултат на случайните контакти с повече партньори. Идва примерно момиче на 19 години, има нов партньор, започва да ми описва колко е красив... но те се познават от 1-2 седмици, а тя има вече инфекция. Оказва се, че не употребяват презерватив, защото тя пие хапчета срещу забременяване. Но не си дава сметка за големите опасности от болести.
При каквито и да било оплаквания жените веднага да потърсят лекар, а не да изчакват „да мине” или да се лекуват с нещо, което е препоръчала колежка.
- С каква периодичност да се прави преглед и цитонамазка, за да е сигурно, че няма да се пропусне предраков процес?
- За нашите условия според мен е нужна една цитонамазка годишно, един гинекологичен и също мамологичен преглед. Защото дори и да започне процес, той не може да се развие фатално в този срок. До една година предизвикан от папиломен вирус процес не може да се развие до инвазивен карцином, ще се хване на някакъв етап на дисплазия, ще се намесим активно и ще има 100 процента успех на лечението. Което е в крайна сметка целта на профилактиката.
При нас проблемът е, че се открива процентно много по-често инвазивен карцином, като първи стадий са само 30%. Останалите 70% са между II и IV стадий. Докато при първия стадий преживяемостта е 70-80%, в другите стадии навсякъде по света преживяемостта е ниска.
Когато жената търси помощ късно, и при най-добро лечение не можеш да постигнеш 100% успех. Целта е да се хване навреме. Но това означава на всяко ниво – на пациента, на лекаря, на лабораторията - отговорностите да се носят както трябва.
- Чисто практически – откъде да се тръгне?
- Акцентът все пак трябва да е върху рисковите групи. Ако на една жена баба, майка, или леля са имали рак на гърдата или рак на шийката на матката, да бъде вписана в рискова група. И да има профилактика два пъти годишно. Личните лекари не го правят, защото изисква време.
Цялото усилие трябва да се измести към диагностиката на предраковите състояния и дори още по-рано – каквато възможност дават тестовете за папиломен вируса. Най-големият проблем в организацията на системата специално в този случай е, че говорим за видима локализация. Не говорим за рак на панкреаса, стомаха или белия дроб... Говорим за нещо, което се вижда от лекаря с невъоръжено око. Ако има изменения по маточната шийка, това може да го види неспециалист, джипито.
Понякога профилактиката е отчетена на хартия. При нас идват болни в напреднал стадий, на които са правени намазки преди броени месеци - това означава, че те или не се взимат правилно, или не се изследват добре. Патолозите драматично не достигат. Имам впечатления, че поради голямата им натовареност нерядко се дават непрецизни резултати. Това означава нови изследвания, пак плащане от касата и най-вече – закъсняло лечение.
