Можеше ли съвременната медицина да спаси… Франц Кафка
Освен романи и повести Кафка е оставил след себе си и дневници, в които подробно описва състоянието си. Той се оплаквал основно от силно пулсиращо главоболие и безсъние. Главоболието се проявявало по различни начини, което причинявало много страдания на писателя.
Режещи болки
За първи път Кафка споменава за главоболието си в писмо от 1907 г. Две години по-късно той започва да си води дневник, в който болките са описани с образни сравнения: „все едно режат с трион главата ми“, „дълбаещ свредел под дясното ми око“… Тези описания са помогнали на съвременните лекари да поставят диагноза на Кафка.
През 1914 г. към главоболието се прибавило и безсъние. Франц пробвал най-различни начини да заспива: приемал сънотворни с неизвестен състав, спял на възглавница, напълнена с макови листенца, разхождал се преди сън, спял в неотоплена стая.
Писателят не се доверявал на лекарите и не приемал аналгетици, които по това време вече били известни и биха могли да облекчат състоянието му. Той седял в креслото си, въртял глава и в течение на деня болките спонтанно преминавали.
През 1916 г. приятелите и роднините на Кафка успели да го убедят да се прегледа при прочут лекар. Той му поставил диагноза „остра невроза“ и му препоръчал строга диета, много разходки и повече почивки. Писателят изпълнявал лекарските съвети, но те не помогнали и той започнал да експериментира: поливал главата си с ледена вода, киснел се в гореща вана, правел кросове. Положението му не се подобрило и той се върнал към проверената практика да върти главата си, докато седи в креслото.
Нова болест
През 1917 г. писателят започнал да храчи кръв и отново се наложило да се обърне към лекар. Този път диагнозата му била белодробна туберкулоза. Интересното е, че с появата на новото заболяване главоболието намаляло. Както самият той написал, „то се изпари“. С надеждата да се излекува заминал за местен курорт.
За седемте години, които Кафка преживял с диагнозата туберкулоза, той обиколил много курорти. По онова време почивката в курорт била единственият начин за лечение на тази болест. Кафка пиел и някакви лекарства, но те нямали ефект. В края на живота си отслабнал много. Починал, по думите на съвременниците му, от изтощение. Тялото на писателя било пренесено в Прага. Кафка бил погребан в семейния гроб в Новото еврейско гробище в района Страшнице, в Олшанах.
След като съвременните лекари установили, че Кафка е страдал от клъстерно главоболие, силно изразен болестен синдром, литературоведите погледнали по друг начин на творчеството на писателя. Подробното и образно описание на инструменти за изтезание, сцените на мъчения и разстрели, дългото налагане на хората с камшици преди са били квалифицирани като садистични и мазохистични наклонности. Сега може да се предположи, че Кафка се е опитвал да си представи чуждите страдания, за да облекчи по някакъв начин собствените.
Съвременният подход
И днес клъстерното главоболие се поддава трудно на лечение. На пациентите се назначава прием на аналгетици от ново поколение, силни обезболяващи средства, успокоителни в комбинация с кислородни маски и компреси с лед. При продължително и нетърпимо главоболие се назначават хормони и стероидни препарати.