Можеше ли съвременната медицина да спаси… Оскар Уайлд

Бащата на писателя – сър ­Уилям Уайлд, бил извест­ен лондонски офталмолог и хирург, който лекувал кралското семейство. Той е и основоположник на отохирургията. По ирония на съдбата операцията, която той разработил, била извършена на сина му и на внука му (по-малкия син на Оскар), но за съжаление и двете твърде късно.

Оплакване от затвора

Не е известно кога са започнали здравословните проблеми на писателя. На около 38-годишна възраст той се консултирал с известния лекар сър В. Долби. Уайлд се оплакал от прогресивно отслабване на слуха и гнойно течение от дясното ухо. Докторът го уверил, че единственото, което трябва да прави, е да се грижи правилно за ушите си.

През 1895 година Уайлд бил осъден на затвор за „непристойно поведение с лица от мъжки пол“. Там при случайно падане си ударил силно болното ухо. Лекарят на затвора успял само да промие ухото. Оскар, който по това време вече бил известен писател, изпратил от затвора оплакване до министъра на вътрешните работи заради липсата на необходимото лечение. След два месеца той бил посетен от специалист, който назначил промивки на ухото с карболова киселина (токсична дезинфекцираща течност, която вече не се употребява). Все пак лечението дало резултат и състоянието на ухото се подобрило.

Операция в хотела

Оскар Уайлд бил освободен от затвора през 1897 година. Болестта обаче прогресирала и след 3 години той вече не напускал хотелската стая в Париж. Оториноларинголог, който работел в британското посолство, поставил диагноза – мастоидит. Възпалението обхванало и мастоидния израстък на слепоочната кост. 

На 10 октомври 1900 година в хотела на Уайлд била извършена спешна операция с анестезия с хлороформ. Лекарите отстранили тъпанчето и почти всички структури на средното ухо. Раните не били зашити и се превързвали всеки ден. За обезболяване прилагали морфин. Състоянието на болния се подобрило, но скоро след това болестта отново се изострила рязко. Лекарят поставил диагноза менингоенцефалит – възпаление на мозъчните мембрани. След няколко седмици Оскар Уайлд починал.

Съвременният подход

Според днешните специалисти Оскар Уайлд страдал от хроничен среден отит. При него се прилагат температуропонижаващи медикаменти, обезболяващи и антибактериални средства. Лечението включва физиотерапия и компреси със спирт.  Прогнозата е благоприятна. Обикновено не се стига до възпаление на мастоидния израстък.

Сподели във Facebook