Здраве

24 Септември 2017

Петър Галев

Излезе поредният VI том на „Енциклопедия по интегративна медицина“, с автор проф. д-р Връбка Орбецова и съавтор Виолета Замфирова. Книгата разглежда проблемите на опорно-двигателния апарат, включително ревматологичните заболявания. Предишните томове на енциклопедията бяха посветени на сърдечносъдовите заболявания, на превенцията на рака, болестите на отделителната система, проблемите с дихателната система, болестите на храносмилателните органи. Предстои да излязат книгите, посветени на хематологичните заболявания, алергологията, ендокринологията. Последният, 10-ти том ще е посветен на енерго-информацията.

Професор д-р Връбка Орбецова е известен учен у нас и в чужбина. Тя е доктор на медицинските науки, работи в областта на патобиохимията, лабораторната диагностика, метаболитните нарушения и др. Член е на Научното дружество по клинична лаборатория, Американската асоциация по клинична химия, Балканския съюз по онкология. Председател на Сдружението на алтернативните лечители в България. Депутат във Великото Народно събрание и председател на фондация "Човещина". Продължава да работи активно и до днес.

Известната специалистка по патобиохимия и по природна и интегративна медицина проф. Орбецова е готова с всички книги от търсената поредица, които периодично се отпечатват и достигат до многобройните си читатели.  

С проф. д-р Връбка Орбецова разговаря Петър Галев:

  • Проф. Орбецова, нека да припомним какво означава понятието „интегративна медицина“?
  • Сигурно ще прозвучи до някаква степен нескромно, но това понятие аз си го създадох до голяма степен като концепция за книгата, но то със сигурност има различни нюанси и различни разбирания на понятието. Лично аз го използвам като синоним на холистичната медицина. Това е разглеждането, подходът към физиологията и собобено към патологията от позицията на класическата, научната, формалната медицина, но не противопоставяйки я на емпиричната медицина. Онази, която човешкият опит е открил и наложил през дълги векове. Тази емпирична медицина е изключително разнообразна в различните райони на света. Затова във всеки том на енциклопедията съм се старала да има представителство на тази емпирична или етномедицина: китайската, индийската (аюрведа), индианската, японската, аборигенската и маорската традиция в диагностиката и лечението.
  • Във века на огромния научен и технологичен напредък все повече високопоставени и богати хора се обръщат точно към етномедицината, към алтернативните методи, макар че могат да си позволят най-доброто и най-новото от съвременните клиники?
  • Точно тези хора имат огромен достъп до информация, много и разнообразни контакти и те разбират, че за да съществува в продължение на хилядолетия една лечебна практика, то тя ще да е успешна. А от другата страна е все по-стесняващата периметъра си научна медицина, която често не гледа на пациента катона цялостна личност и организъм, а само на отделни негови органи и оплаквания. Докато в етномедицината не се говори за лечение, а за целителство и изцеление, т.е. за цялостно, в дълбочина и комплексно преодоляване на съответния здравословен проблем. Не лекуване, а ИЗлекуване. Тук е разковничето. Никой не спори, че съвременната научна медицина има изключително много постижения, аз самата съм представител и на тази медицина, но за съжаление, се остава все в сферата на лекуването, особено на хроничните заболявания, а много малко са случаите, в които можем да кажем: ето, ние излекувахме една артериална хипертония или един диабет. Разбира се, когато става въпрос за острите състояния, изискващи спасяване на живота, категоричното предимство е на научната медицина с нейните средства за много бърза диагностика и реакция. Всъщност моят апел е да познаваме и използваме целия натрупан до момента позитивен човешки опит в областта на медицината, без да противопоставяме един метод на друг, а да ги използваме според реалните им показания и възможности.
  • Ако говорим конкретно за опорно-двигателния апарат, каква е ролята на алтернативната медицина?
  • Понятието „алтернативна медицина“ не означава нещо единно и монолитно. В самата нея има страшно много различни школи, традиции и подходи. Затова при повечето заболявания, които разглеждаме, давам цяла палитра от възможности. Като се започне от формалната медицина с нейните оперативни методи и химически лекарства и се стигне до лекарствата на природата, но и до методи, които не се основават на прием на каквито и да е билки и лечебни субстанции. Имаме мануални методи, йога, движения, ароматерапия и още много, много възможности. Книгата надгражда познанията, които имаме през последните десетилетия, като припомня доказани и изпитани лечения от вековете. Но, както се прочели, всико стъпва на научните познания по анатомия, физиология, методология, симптоматика, клиника, профилактика и лечение. 

     

  • Какъв е съветът ви към лекарите?
  • Апелът ми е колегите да погледнат и малко настрани, да видят възможностите, които етномедицината предоставя на тях и на техните пациенти. Това няма да ги направи по-малко лекари, а напротив, ще бъде добавена стойност към научните познания и възможности. Знанието е дошло първоначално от емпиричния народен опит, не трябва да забравяме това!
  • Често се казва, че заболяванията на опорно-двигателната система не се лекуват напълно, но и не се умира от тях...
  • Смятам, че книгата охлажда малко прекаления ентусиазъм на тези, които смятат, че всичко е възможно в тази област и веднага предлагат инвазивни оперативни методи, а от друга страна увеличава оптимизма на онези, които смятат, че нищо съществено не може да се постигне при хронични заблявания на костите, ставите и мускулите.
  • Има ли начин да достегнем до старини, без сериозни проблеми с крайниците, гърба и кръста?
  • Има и това е грижата за тялото още от раждането. Като се започне от недопускането на рахита, на дефицита на витамин Д, и се стигне до профилактиката на остеопорозата в активната и късната възраст чрез адекватен двигателен и хранителен режим. Голяма част от инвалидностите могат да бъдат избегнати при разумно и отговорно към самия себе си поведение. Задайте си въпроса защо ескимосите, които живеят в изключително неблагоприятни от наша гледна точка климатични и битови условия, не страдат от съвременните болести на цивилизацията. На първо място те не изпитват този хроничен стрес, доволни са от малкото, с което разполагат и най-вече всекидневието им е една постоянна борба за оцеляване, свързана с много физически усилия. Така дори и мазната храна, която е основна за тях, не им причинява сърдечносъдови заболявания.    
  • Има ли някакво развитие на научната медицина, което да ви прави оптимист лично вас?
  • В областта на ревматологията това са съобщенията за възстановяването на хрущялната тъкан.
    Микроскопски образ на хиалинния хрущял. Една от малкото тъкани в човешкото тяло без собствено кръвообращение
    Тази тъкан, както знаете, няма собствено кръвоснабдяване и затова лекарствата много трудно и много малко достигат до хиалинния хрущял. А природата го е създала без кръвоносни съдове, за да няма риск от постоянни микротравми при движенията и съответно кръвоизливи. Сега вече разбирам, че се е намерил метод за автоложна трансплантация на хрущялни клетки. Това е една възможност за самовъзстановяване, така както са стволовите клетки при кръвните заболявания. Съобщенията са за значителен напредък при отглеждането на клетъчни култури от хрущялни клетки на конкретния пациент, които след това чрез артроскопия се връщат в ставата. Тези клетки са свои, не са чужди, не се отхвърлят. Така дефектът в увредения хрущял се запълва, образно казано и функцията му се възстановява. Това засега е експериментално лечение, което е направено в САЩ, но съм убедена, че сме пред прага на огромен напредък в тази област, това е една светлина в тунела пред много инвалидизирани хора.
Сподели във Facebook