.jpg)
Прозренията на Слава Севрюкова
Слава Севрюкова е родена в Нова Загора през 1903 г. Още като дете на 8-9 години осъзнава, че е надарена с ясновидски способности. В рода ѝ по майчина линия има и други лечителки и ясновидки: баба ѝ е знахарка и билкарка, както и майка ѝ Мария, чиято дарба се предава не само на Слава, но и на един от тримата ѝ братя. Слава е българка, руската фамилия Севрюкова взима от съпруга си Степан Севрюков, украинец, белогвардейски емигрант. Преместват се да живеят в София.
Повратна точка в живота на Слава Севрюкова е февруари 1962 г. Тогава се запознава с доц. Иво Лозенски. През 1963 г. двамата започват съвместни психотронни изследвания (изследвания със силата на мисълта) в различни области на науката. Откритията ѝ с доц. Лозенски продължават до кончината ѝ, т.е. почти 30 години.
Психотронните изследвания на двамата са публикувани в множество статии и в монографията „Психотронични изследвания на микросвета”.
Странният изследователски екип от възрастната Слава с незавършено основно образование и аскетичния доцент е канен на много международни изяви по психотроника. Докладите им се слушат с възхищение и недоумение. Жената „психотронен микроскоп” прави ред сензационни открития, които и досега озадачават физиците. На практика психотронният екип Севрюкова – Лозенски предлага нов модел за строежа на атома. Засега той нито е потвърден, нито е опроверган от науката.
За съжаление Слава Севрюкова придобива широка известност едва през последните години от живота си, след 1989 г. Тогава се заговори по медиите за нея и се направи документален филм.
Слава Севрюкова напуска земния свят на 10.04.1991 г.
Въпреки пролазващите съмнения значима част от абсурдно звучащите някога прозрения на Слава Севрюкова от години вече са факти, материализирани в събития. Кои са те?
- Вселената уподобява жив организъм. Има форма на гигантски овал.
„Създадена е във върховен миг. Оттогава в нея са кодирани дълготрайни тенденции на развитие. Подобно жив организъм, Мирозданието се движи, пулсира. Непрестанно се усъвършенства. Една от закономерните му прояви е животът на Земята.” Родната ни планета според учените е от 3,3 до 4,6 милиарда години. С. Севрюкова коригира възрастта ѝ на около 6 милиарда години.
- Звездите и планетите са изградени от първичен материал, извлечен от бушуващия някога всемирен хаос.
В това наука и Библия са единодушни. Тя твърди: „Светът е изначален, Разумът също. Първо е Сътворение, после – Претворение. Сътворението е „обмислен акт”. Осъществява се със замах от РАЗУМНА СИЛА. Еволюцията следва висша схема”.
- Различните биологични видове, населили нашата планета, включително и ние, имаме свой Създател.
И това в никакъв случай не са извънземни същества, както напоследък е модерно да се твърди. „Нашата цивилизация не е плод на техните действия. Не сме космическа колония. Не сме и пришълци от Космоса, защото сме в него... Произходът ни – още неизяснен процес. Някой свише някога е контролирал неговото изпълнение.“
- Сапиенсът не е „първа рожба” на ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ.
Преди нас Земята е обитавана от сходни, също разумни прояви на живот. „Далеч преди човека възникват, процъфтяват и се сриват други хуманоидни култури. Загиват много, много отдавна. Тъжен провал. Не успяват да оцелеят поради непригодност. Не всички са от нашия генетично-еволюционен тип... Непригодни да изпълнят духовната си мисия, цивилизациите им са се проваляли. Не всяко творение на Висшата сила е шедьовър на устойчивостта.”
- Сапиенсът не е „сътворил сам себе си” по пътя на някакъв сложен еволюционен взрив, както доскоро се твърдеше.
Генетичната матрица на най-ранните ни предходници в нейната праформа е „посята” от самата Разумна Вселена. Първичните проявления на живота намират подходяща среда във водата. „… Река... Край нея – блатисто място... Там, в сладка, топла вода попада семето на несътворения още човек. Прелетял е от Космоса. Купчинки слуз. Зрънца, подобно плода на черница. Малки мехурчета с ципа, като белтък от яйце. От тях се заражда предходникът на човека. Възниква от тези семенца, пропътували до Земята от Световното Мироздание.”
- Слава Севрюкова достига до „първия ден от изначалното творение” на най-ранните наши, неузнаваемо изглеждащи предтечи:
„Видях – това чудо стана на границата между сушата и водата. В калта. Оттук – библейският израз: „Човек е сътворен от кал”. Най-ранните предходници на човекоподобните в началото са били много малки. Съществувала е опасност да бъдат сгазени от животните. В тоя миг ми се показа – от тази първична форма ще израсте ЧОВЕКЪТ, защото в него ще бъде вложен Божествен дух”.
- Животът на архаичния предтеча на протосапиенса възниква в района на североизточната част на съвременна Централна Африка.
„По онова време на планетата се е разпростирал само един огромен материк... Това се е извършило още преди отделянето на Африка от праконтинента.”
- Най-ранните представители на първообраза на човека милиони и милиони години са били безполови.
„Гъвкаво меко тяло във водна среда... В ония кътчета се сипят тропически дъждове... По същото време Земята е населена с тревопасни и хищни гиганти. Има и динозаври.” (Животът се заражда във водна среда. Над 65% от организма ни и сега се състои от вода.)
- Бъдещият протосапиенс е самостоятелен клон в еволюцията, нямащ общ родословен корен с маймуната.
Слава отрича наложения в Дарвиновата теория модел на нашия произход. Родът на хомо сапиенс и разумът на планетата според нея са много по-древни, отколкото научният свят е посмял да допусне в най-смелите си хипотези. „Първичните ни предходници не се родеят с маймуната. Представата за произлезлия от нея човек е напълно погрешна!“
- След милиони години най-ранните ни предци напускат водната среда, успешно адаптирайки се на сушата.
Обрасли в козина, по-стегнати са, ала все още с еластично-хрущялни скелети... Твърде пресилено е дори да се говори за хора. По онова време нашият прапрапредтеча е: „дребничък – не повече от 10-15 сантиметра. Окосмен от горе до долу... Индивидуално беззащитен. Гъвкав, разчитащ на подвижността си. За да оцелее, живее на стада“.
- С времето постепенно настъпват значими еволюционни промени във физическо и ментално отношение.
„Потомците с годините не са същите – развиват ума си, израстват... Със заякнала, вече костна, с много по-добре развита мускулна система. Увеличава се шансът за оцеляване. Мислят елементарно – за прехраната и… потомството... Грозновати, на външен вид уподобяват животинки. Като повечето животни, притежават групова душа.“
- Универсалните ни прародители Адам и Ева са обобщен символ на ПЪРВИТЕ ПОЛОВИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА.
Най-характерното за тях – освен сексуална обособеност те притежават и нещо, което ги прави много по-самостоятелни и отговорни – индивидуален дух. Това във висша степен засилва интелекта им. Могат да разсъждават и общуват речево. „По-усъвършенствани, голи, на ръст не повече от метър, те са силно окосмени. Съвършено различни от популярните фрески, скулптури, картини и други живописни изображения на първата библейска двойка. Носители са на смесица от инстинкти, но и на зачатъци на интелект. С духовното те придобиват и сексуално диференциране. Това им дава още по-мощен тласък в еволюционния възход.“
- След известно време наследниците на първата полово обособена двойка, носители на буден дух и ум, започват да творят.
Това ще ги промени из основи, а също и света край тях. Кроманьонците не са произлезли от неандерталците. Последните научни изследвания (повече от десетилетие след смъртта на С. Севрюкова) в резултат на изследване на ДНК, категорично потвърждават и това „недоказуемо” някога нейно становище.
- Значително по-късно, с последвалото интелектуално и ускорено социално развитие на човешките индивиди, възникват и разцъфтяват първите цивилизации.
Родът на сапиенса уверено продължава напред, за да се превърне в доминиращ вид на Земята. А вече много и много по-късно да погледне смело към тъмния безкрай. И дори да успее да полети към бездната на Космоса. Откъдето е дошъл.
След всичко изложено дотук нужен ли е коментар? Отворени са огромни хоризонти назад. Те предоставят нов облик на предчовешкия свят. И на живота, еволюирал до нас. Наш е изборът: дали да ги приемем? Ние, сътворените от звезден прах, всъщност произлизаме от космическата енергия. И от Разума.
Слава Севрюкова разказва великата история на началото, но не и на края. Изненадващи, понякога чудати психотронни трактовки. Прониквайки в тъмната космична бездна, която ни обгръща, като че сме все по на „ти” и със сложните криволици на еволюцията.
