В Антарктида всичко е „най“. Не само температурите, които може да паднат до 60 градуса под нулата. Шестият континент е и най-високият на Земята. Върховете, превишаващи 3 хиляди метра, се редуват с безкрайни ледени пустини. Въпреки това годишните валежи тук са минимални.

Тази тайнствена земя, постоянен източник на загадки и легенди, в последно време е завладяла вниманието на експертите по геополитика. Причината е, че някои държави се стремят да разширят сферата на влиянието си до евентуалното преразглеждане на международния договор за опазване на околната среда, който все още действа по отношение на шестия континент. Засега Русия и Китай излизат напред.

Територията на юг от 60 градуса южна ширина е защитена от Договор за Антарктида, подписан през 1959 г. от 12 страни (по късно подписи са поставили още 40 държави). Това фактически е първото международно съглашение за контрол върху въоръжаването след Студената война. Държавите, поставили подписите си, взели решение за забрана на всякаква военна дейност на континента, превръщайки го в зона на научни изследвания. През 1991 г. 28 държави подписват Мадридския протокол, който забранява на Антарктида да се добиват полезни изкопаеми с комерчески цели. Но неговото действие е ограничено до 2048 г., когато може да бъде преразгледан. Второ, протоколът може да бъде оспорен и преди този срок. Затова някои страни вече мислят как да не изостанат, когато геологопроучвателните дейности получат зелена светлина.

На прицел – природните изкопаеми

С какво толкова са привлекателни недрата на Антарктида? На пръв поглед там има само твърд лед, но това впечатление е много измамно.  Според специалистите континентът притежава несметни запаси от полезни изкопаеми. Оценките за тяхното количество силно се разминават, но се движат между 36 и 200 милиарда барела нефт и газ. И не е само това. Откритият в някои райони кимберлит свидетелства за наличието на залежи от диаманти.  

Мисълта за това, което се крие под леда, не оставя на спокойствие учени, картографи, политици и писатели-фантасти. Но най-ценните ресурси, според изследователите, не са въглеводородите или скъпоценните камъни. Най-важната и първостепенна необходимост за много региони по света е да бъде удовлетворена потребността от вода. А в Антарктида са най-големите запаси на планетата. Учените смятат, че на шестия континент в замразен вид са концентрирани 70% от прясната вода на Земята. Впрочем, за да бъдат извлечени тези природни ресурси, хората трябва да се постараят, защото към ниските температури се прибавят и огромните разстояния.

За съжаление светът все още е силно зависим от енергията, добивана от земните недра, което може да увеличи натиска за осъществяването на няколко комерчески проекта в Антарктида до 2048 година. Според експертите кризата с горивата в световен мащаб ще доведе до появата на нови страни, заинтересовани от обявяването на собствен суверенитет върху част от ледения континент под благовидния предлог за всеобщо управление на Антарктида.


Седем страни и двама настойници

 

За Антарктида претендират много страни. Въпросът на кого принадлежи този континент не е получил отговор и до момента е предмет на спорове и слухове.

Седем държави – Аржентина, Австралия, Чили, Франция, Норвегия, Нова Зеландия и Великобритания, са заявили своите претенции към части от континента, което е утвърдено чрез Договора за Антарктида, който забранява предявяването на искания от други страни. САЩ и Русия обаче са си оставили правото на претенции към Шестия континент, тъй като и двете държави твърдят, че именно те са порвооткривателите. Москва не от вчера осъществява крупни инвестиции в Антарктида, като модернизира базите, построени още по време на Съветския съюз. Част от руската стратегия се състои в използването на шестия континент за развитието на глобалната навигационна спътникова система ГЛОНАСС, която би трябвало да е конкурент на американската GPS. Москва вече има на Антарктида три системи за спътников мониторинг, а планира и да увеличи броя им. Причината е, че според експертите в някои райони на континента сигналите от Космоса се приемат (и прехващат) по-добре. Това означава, че в играта се включват спецслужбите, въпреки че на Антарктида военните дейности са забранени.

Китай същи има спътникови станции на шестия континент. Азиатският колос по-късно започна да укрепва позициите си, но пък много стремително. Пекин построи първата си база през 1985 г., когато повечето развити страни вече се бяха закрепили на Антарктида. Днес Поднебесната империя има четири бази и планира строителството на пета, докато САЩ имат само три.

Китай обаче не е страна, претендираща за суверенитет на ледения континент съгласно договора от 1959 г. Предполага се, че строителството на бази е стратегия за уреждане на някои преимущества, ако бъдат преразгледани документите от 1948 г.

Научните бази като инструмент за влияние

Научно-изследователските бази винаги са олицетворявали суверенитет и влияние. Великобритания, Аржентина и Чили използват своите научни станции, за да запазят територии и ресурси. САЩ и Съветският съюз направиха същото по време на Студената война. И Китай не изостава. Науката, казват специалистите, е начин за установяване на геополитическа власт в Антарктида. Други страни също се опитват да си намерят място под слънцето на шестия континент. Засега е известно, че яяяяяяТурция, Иран и Колумбия планират да открият нови бази.

Както Русия, така и Китай обаче имат и сериозни риболовни интереси в региона. Риболовът е единствената, наред с туризма, комерческа дейност, разрешена на ледения континент.
Латиноамериканците се опитват да не изостават в надпреварата за влияние на Антарктида. Аржентина първа построи обитаема  база още през 1904 г. Чили също претендира за част от шестия континент.

Така че голямата битка за ледения континент предстои. Интересите на големите в геополитиката се преплитат, но и по-малките не изостават, защото Антарктида крие в недрата си несметни богатства. И само разумът може да ги съхрани за поколенията. За съжаление има много малко поводи за оптимизъм.

Със съкращения от El Confidencial, Испания

 

Сподели във Facebook