140 години от освободителната руско-турска война

Изминаха 140 години от Руско-Турскта война, която завърши с освобождението на България.

Това забележително събитие налага да си припомним някои факти относно причините за възникването на тази 12-та по ред Руско –Турска война, ангажиментите на Русия към великите сили във връзка с нея и подписването на предварителния Сан Стефански мирен договор завършил с Освобождението на България.

През 1875 г. се вдига въстанието в Босна. През 1876 г.се вдига и Априлското въстание в България. Тези две събития силно притесняват някои от Великите сили и на първо място Англия, от евентуален разпад на Османската империя. Затова по нейно предложение, се постига съгласие, да се свика в Цариград през 1876 г. конференция на посланиците на Великите сили, които да обсъдят ситуацията в Османската империя и да подготвят пакет от реформи, които да успокоят и замразят процеса на разпад на империята.

Посланиците на великите сили в Цариград.

По време на първите заседания на конференцията възниква въпросът какви етнически общности живеят на територията на Балканския полуостров, както и кои са причините за тяхното недоволство.

В резултат на остри дискусии се стига до решението да се проведе плебисцит в тези територии със задача да се изясни етническата структура на населението, което ще позволи да се подготвят и необходимите реформи.

Плебисцитът показва един забележителен факт – територията населена с българи възлиза на 170 000 кв. км. По този начин се очертава Българското национално землище, което включва три географски области – Мизия, Тракия и Македония.

Тази голяма територия предизвиква остра реакция на недоволство на посланика на Австро-Унгария, който заявява, че няма да допусне създаване на „Голяма славянска държава на Балканите”, а този на Император Александър II Англия възкликва, че няма да допусне създаване на „Втора Русия на Балканите”.

В резултат на тази остра реакция се стига до компромисно споразумение, което предвижда да се създадат две български автономни области в рамките на империята – Източна със  столица гр.Търново и Западна със столица София, както и пакет от реформи, които били представени пред Високата порта на султана. За съжаление султанът отказва да приеме предложените реформи, което довежда до дипломатическа безпътица.

В този критичен момент, руският посланик граф Николай Игнатиев предлага Русия да обяви война на Османската империя, но  със съгласието    на великите сили, за да се принуди султана да изпълни нейните решения.

Великите сили се съгласяват, но поставят определени условия. Тези условя са договорени в Райхщат и Будапеща с Австро-Унгария и в Лондон с Англия. Съгласно тези споразумения Русия се задължава по време на войната да спази поетите ангажименти.

Тези искания на Русия са продиктувани от страха руската армия да не минава билото на Стара планина. По този начин да се създаде „Голяма славянска държава” на Балканите.

Войната е обявена с манифест на император Александър ІІ.

В манифеста акцентът се поставя върху необходимостта да се освободят „братята християни”. Думите „България” или „българите” липсват. Този акт поражда сериозни съмнения сред българофилите в България относно истинските цели на 12-тата Руско-турска война - дали тя има искрени намерения да освободи поробена България или се стреми да осъществи вековната си мечта – завладяването на Цариград и проливите и обявяване на Москва за Трети Рим.

През 1877 г. Руската армия дебаркира край Свищов.

В нейния състав са включени 15 000 български доброволци. След серия ожесточени боеве Османската армия е разбита и принудена да подпише Одринското примирие. Няколко месеца по-късно се подготвя и подписва предварителния мирен договор в гр. Сан Стефано, край Цариград  на 3 март 1878 г. – рождената дата на руския император.

Подписването на Сан Стефанския предварителен мирен договор е безспорен успех на Русия и руската дипломация. Той зарадва и изненадва българите. Защо?

Според договора се разширяват границите на Българското етническо землище с Беломорска Тракия, но и отнема две изконни територии –Българската Поморавия, с градовете Ниш и Пирот, която се придава на Сърбия като дар за символичното участие във войната и Северна Добруджа на Румъния като компенсация на отнетата от Русия днешна Молдова.

За съжаление подписания Санстефански мирен договор се оказва в пълно нарушение на поетите задължения на Русия в Райхщат, Будапеща и Лондон. Англия и Австро-Унгария реагират остро и заплашват Русия с „втора Кримска война”.

За разрешаването на възникналата ситуация канцлерът Ото Бисмарк, предлага да се свика международна конгрес в Берлин за решаване на възникналите противоречия.

Берлинският конгрес е апотеоз на егоизма на великите сили, който пренася в жертва целостта на  Българското национално землище.

На конгреса дипломатите на Руската империя начело с канцлера граф Корчатов се държат без самочувствие на победители, а като победени. Те не правят никакви опити да защитят завоеванията на руската армия, която освободи териториите очертани от Цариградската посланическа конференция и които маркираха в картата на България очертана в Сан Стефано.

На конференцията руските дипломати не допускат да участват български представители, нито се прочитат десетките протести на българите от всички краища на страната,.

Берлинският конгрес разкъса българското етническо землище.

За нас Българите остана утешителната премия, че се предвижда създаване на Княжество България и Автономна област Източна Румелия в Рамките на Османската империя, докато Македония и Одринска Тракия останаха в рамките на тази империя.

Българския народ скланя глава пред саможертвата на руските войни с чувство за благодарност изрича с благоволение „Вечна им памет”.