Лазар Колишевски – виден борец за заличаване на българското национално съзнание

Лазар Колишевски е югославски и сърбомански политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия, Председател на Социалистическа федеративна република Югославия (4-11 май 1980 г.).

Роден е на 12 февруари 1914 г. под името Лазар Панев Колишев (среща се и Кулишев) в градчето Свети Никола, присъединено към Сърбия през 1913 г. 

Родителите му са бедни земеделци, като майка му е влахинка, а баща му - българин.

През 1915 г. по време на Първата световна война, районът е окупиран от Царство България. Баща му е мобилизиран, а през войната умират двамата родители на Колишевски.

След войната в края на 1918 г., когато районът е върнат на Сърбия, е предаден за отглеждане в държавното сиропиталище в града, където е надъхан в антибългаризъм. Там той е отгледан до училищна възраст като завършва начално и основно образование.

От Битоля е изпратен от властите с държавна стипендия за Крагуевац, където учи във военен техникум за шлосер. 

По това време използва името Лазар Пандевич – Колишевич и след завършването си е произведен в оръжеен майстор. 

На осемнадесет години става член на СКМЮ. От 1932 г. работи във Военноремонтния завод в Крагуевац, където е приет през 1935 г. за член на ЮКП.

Силно амбициозен, става секретар на партийния комитет в завода, а после и организационен секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Крагуевац.

През октомври 1940 г. е избран за делегат на Петата земска конференция на ЮКП.

Дейност по време на Втората световна война (1940-1944 г.)

 В началото на 1941 г. е изпратен от Покраинския комитет на ЮКП за Сърбия в Смедеревска паланка, където да агитира в полза на партията и да помогне за формирането на партийна организация. Там го заварва и операция Ауфмарш 25. Скоро след това е арестуван от властите в Недичева, Сърбия, като изявен комунист, но успява да избяга от затвора. По това време Македония отново е анексирана от Царство България.

На 22 юни 1941 г. Вермахтът неочаквано нахлува в СССР, което коренно променя стратегическата ситуация.

Изпратен е в Македония, където трябва да се свърже с ръководството на ЮКП за Македония, което се управлява от тогавашния пробългарски ориентиран секретар на Покраинския комитет Методи Шаторов – Шарло. 

Шаторов отцепва партийната организация в Македония от ЮКП, като я присъединява към БКП.

В първия период на пребиваване на Колишевски в Македония от май до 21 юни 1941 г. той влиза в пререкания с Шарло относно пасивността на партията в Македония и липсата на въоръжена съпротива, но е прогонен.

По решение на Александър Ранкович в началото на август Колишевски отново се завръща в Македония, придружавайки делегата на ЦК на КПЮ Драган Павлович, който отнася писмено нареждане, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти

На 17 август 1941 г., на конференция на Областния комитет на ЮКП, Петър Богданов като представител на БКП, защитава Шаторов.

Така Богданов и Павлович решават да изчакат решението от Коминтерна.

По това време Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на комунистите в Македония се връща на ЮКП. След това дотогавашният председател – Шарло, незабавно е изключен от ЮКП, а през септември губи и поста си на ръководител на македонските комунисти.

На 21 септември 1941 г. Колишев е изпратен за трети път в Скопие и е назначен за член на Покраинския комитет на КПЮ.

На място той започва разправа със симпатизантите на Шаторов, като организира формирането на въоръжени комунистически отряди за борба с българските власти.

След няколко въоръжени акции през октомври, през ноември Колишевски е заловен. До края на 1941 г. всеки нов опит за партизански действия е пресечен от властите. На процес в Охрид Колишевски е осъден на смърт заедно с други комунистически дейци. 

Негов адвокат е Стефан Стефанов, един от ръководителите на Българските акционни комитети в Македония. Колишевски подава молби за помилване, както до военния министър Теодоси Даскалов, така и до българския Цар Борис III.

В тях са изтъкнати родолюбиви и патриотични аргументи, като той твърди, че е отраснал в българско семейство и има българско самосъзнание

В резултат присъдата му е заменена с доживотен затвор, а Колишевски е прехвърлен от Скопския затвор в Плевенския. 

През август 1944 г. е избран за делегат на първото заседание на АСНОМ, макар да не присъства лично.

Освободен е от затвора в Плевен на 7 септември 1944 г. През същия месец се връща в Македония. По това време българската администрация се изтегля от региона.

На 26 ноември 1944 г., на Първата конференция на Народоосвободителния фронт на Македония, той е избран за негов зам. председател, а през декември - за пръв зам. председател на Президиума на АСНОМ.

През януари 1945 г. е издигнат начело на изпълнителния комитет на Президиума на АСНОМ.

На Третото събрание на АСНОМ на 16 април 1945 г. е избран за пръв министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ.

Назначаването на Колишевски на този пост е безпрецедентен случай, защото става дума за непозната в областта личност, работила в нелегалност в Македония само 2-3 месеца.

Дейност Лазар Колишевски в управлението на Югославия - кървавите му престъпления през 1945 г. в Македония

След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия.

Той активно участва в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и Венко Марковски.

С негово знание редица от хората, противили се на Тито, са убити или изпратени в концлагера Голи Оток. Целта на тези мерки е и да се заличат следите от българско самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. 

По това време Колишевски настоява за незабавно присъединяване на Пиринския край към македонската федерална единица на Югославия. Затова на първия герб на НР Македония, е изобразен Пирин.

Той отхвърля исканията на Методи Андонов - Ченто за повторното заселване на три хиляди образовани македонски бежанци от България. Този отказ той мотивира, че са „български възпитаници“ и вместо това настоява за заселване на управленски кадри и специалисти от други югославски републики и най-вече от НР Сърбия. По този начин Вардарска Македония се подлага на косвена сърбизация, населението ѝ се изолира културно и духовно от България. Така сръбското влияние се запазва дори в рамките на Титова Югославия.

Организатор на масовите убйиства и Кървавата коледа (Божик) в Македония

Под ръководството на Лазар Колишевски след 1945 г. са извършени чудовищни престъпления над българите в Македония.

Според Веселин Андреев през 1945 г. в гр. Охрид  и Преспанско са убити под ръководството на Колишевски 2300 българи, а 130 000 са интернирани или принудени да емигрират в България.

По негово разпореждане в Скопие на площада са разстреляни 1000 протестиращи българи, а 900 умират от раните си. По същото време са разстреляни 2000 бивши офицери и подофицери в българската армия.

На 19 декември 1953 г. Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП.

По-късно става дипломат и пътува в страни като Египет, Индия и Индонезия.

Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни постове и е оказвал влияние върху политическите процеси в Югославия.

След смъртта на Йосип Броз Тито на 4 май 1980 г. заема неговото място до 15 май същата година, когато изтича мандатът му..

След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ

Умира на 6 юли 2000 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници „Сиела“ и „Хеликон“.