Агресивният национализъм и неговата роля за започването на Втората световна война

Нация и национализъм

За съжаление днешният ни политически елит не знае що е нация и що е национализъм. Тази констатация се отнася и за по-голямата част от българската интелигенция.

Тъй като понятията нация и национализъм имат ключово значение за обяснение на причините за Втората световна война, ще си позволя пропедевтично да Ви запозная с тези две понятия.

Що е нация?

Нацията (от лат. natio – племе, народ) е общност от хора, характеризираща се със съзнанието за:

• население, което живее на обща територия;
• има еднаква историческа принадлежност;
• еднаква културна принадлежност;
• населението, обединено от общ език;
• общ пазар;
• народ, който живее в рамките на  организирана държава.

Що е национализъм?

Национализмът е политическа идеология, която се ражда от духа на нацията. За неговото формиране е необходимо да съществува изградена нация и държава. Затова се смята, че национализъм може да има само там, където има формирана нация.

Тази мисъл можем да перефразираме с думите: „има ли нация – има национализъм, няма ли нация - не може да възникне национализъм”.

Национализмът се основава на съзнателно съпричастно отношение на личността към национални ценности, идеали и исторически стремежи, отстояване на национална идентичност и суверенитет. 

Съвременните социология и политология смятат, че национализмът представлява:

• мироглед и философия на нацията;

• имунната система на нацията;
• лоялност на гражданите към нацията и държавата;
• творец и двигател на историята;
• контрапункт на националнихилизма (интернационализма, соросоизма, масонството и др.).

Видове национализъм

В политологията след Втората световна война се разграничават два типа доктрини на национализма:

• Доктрина на агресивния национализъм. Той възниква в началото на ХIX век като идеология и практика на партиите и организациите, взривили Първата и Втората световна война.
• Доктрина на градивния (демократичен) национализъм. Тя се появява след Втората световна война. В тази доктрина е отразено желанието да не се допуснат повече световни войни

Доктрината на агресивния национализъм

Агресивният национализъм е доктрина, т.е. учение.

Тази доктрина може да се реализира при наличие на три предварителни условия.

• Съществуване на авторитарна партия, оглавявана от личност с неограничени пълномощия да ръководи и да управлява държавата;
• Съществуването на тоталитарна партия. Това е партия, която не търпи конкуренция на други партии. Затова чрез парламентарния или силов инструментариум тя успява да закрие или по-скоро да забрани всички други партии;
• Терор и диктатура с отнемане на гражданските права и свободи (свободата на словото и нормите на демокрацията).

Тези три предпоставки благоприятстват възникването на „ Доктрината на агресивния национализъм”, която се изразява в обществения живот със следните белези:

• Националекстремизъм. Изразява се в патриотарство и опит за налагане концепцията за превъзходство на собствената нация и държава над другите.

Като пример можем да дадем важен рефрен от германския национален химн, създаден след създаването на Германската държава през 1871 г. -„Дойчлаон, дойчлан юбер алес”. („Германия, Германия над всичко”.

Този факт поражда и тласка към непоносимост към другите нации, народи и етноси и се именува „патриотарство”;

• Шовинизъм. Той се изразява в стремеж за „заграбване на чужди територии”, които нито по историческото право, нито по международното право са принадлежали на дадена нация и държава. След заграбването на дадена територия се пристъпва към денационализация и асимилация на населението.
• Диктатура във всички области на обществения живот :

• дирижирана свобода;
• неконтролируем терор на управляващата партия над политически партии и организации, които не споделят идеологията и практиката на управляващата партия;
•  геноцид, който се изразява чрез възбуждане на непрекъснати съдебни политически процеси на лица, несъгласни с политиката на режима;
• затвори и концлагери.
• Държавата се ръководи по формулата – „Който не е с нас, е против нас” или „Има ли човек, има проблем, няма ли човек няма проблем“;
• Расизъм. Омраза и дискриминация на лицата от други раси;
• Ксенофобия. Омраза и дискриминация към етническите общности в своята държава – цигани, мюсюлмани и др.;
• Антисемитизъм. Омраза и дискредитиране специално към еврейските общности по света.

Партии, основаващи своята дейност върху Доктрината на агресивния национализъм

На базата на Доктрината на агресивния национализъм в навечерието на Втората световна война в Европа се формират три партии, които ще играят изключителна роля в съдбата на континента.

Това са:

• Фашистката национална партия в Италия;
• Националсоциалистическата Германска работническа партия – нацисти в Германия;
• Всесъюзната комунистическа партия (болшевики).

Познаването на историята на тези партии ще ни помогне по-лесно да разберем политическите процеси, които се развиват след Първата световна война.

Доктрина на градивния (демократичен) национализъм

Тази доктрина се формулира след Втората световна война. Тя възниква, когато са се отчели всички недостатъци на „Доктрината на агресивния национализъм” и нейното пагубно влияние върху агресивните националистически сили, които разпалиха Втората световна война.

Доктрината на градивния национализъм включва следните основни съставни елементи:

• патриотизъм – означава любов към земята, на която сме родени ние, бащите и дедите ни;
• родолюбие – означава любов към семейството, рода, етноса, нацията. То е носител на:

• ценностната система на нацията ни;
• историческата памет на нацията.

• държавност – държавата и нейните институции, въвеждайки ред и законност, са гарант за съществуването на националната държава;
• хуманизъм – най характерна черта на тази доктрина;
• национална демокрация - равноправие и равнопоставеност на всички граждани на държавата пред нейните закони;
• национална сигурност;
• национална чест и достойнство.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.