Акад. Богдан Филов и първата дипломатическа победа на България след Освобождението
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
![](http://www.jivotatdnes.bg/uploads/news/content/390x23220150125.eikrmlwcue.jpg)
Акад. Богдан Филов е син на подполковник Димитър Филов, ярък русофил, взел участие в организиране и провеждане на военния преврат срещу княз Александър I по поръчка на Русия. Затова той е осъден на смърт и екзекутиран за национално предателство в полза на Русия.
Богдан Филов следва висше историческо образование в Германия като стипендиант на Министерството на просвещението, защото е отличник. След завършването си той става аспирант и защитава блестящо своята дисертация, която е публикувана от неговия университет.
Той е основател на българския археологичен музей и дългогодишен негов директор. Професор е по археология в Софийския университет.
Богдан Филов преобразува БАН в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като по този начин се адаптира към новите научни и политически реалности в Европа. До 9.9.1944 г. е председател е на БАНИ.
Сключването на Крайовския мирен договор
Под натиска на двете велики сили румънското правителство скланя да започне преговори с България. На 19 август 1940 г. в гр. Крайова протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави.
На 7 септември същата година се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. По този начин политиката на мирна ревизия на българските граници дава своите първи резултати.
България установява с Германия близки политически отношения след дълъг и мъчителен период на активен неутралитет.
Под ръководството на цар Борис III акад. Богдан Филов успя:
- да завърши преговорите с Румъния и допринесе за подписване на Крайовската спогодба за връщане на Южна Добруджа през 1940 г.;
- да договори българското административно управление на Вардарска Македония;
- договори българското административното управление на Западните покрайнини;
- договори българското административното управление на Беломорска Тракия към България през 1941 г.
Той не допусна изпращане на български войски на Източния фронт срещу СССР.
![](http://www.jivotatdnes.bg/uploads/news/content/390x23251604_kPbQFKStR3HgOx8gmt5uMmK1ojC8Lx.jpg)
Акад. Богдан Филов успя да проведе национално отговорна политика при условие на практическа окупация от Германия.
Договорът, сключен в Крайова, предвижда:
Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.
Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна”.
За осъществяването му са съдействали и дали съгласие всички Велики сили, участващи във Втората световна война, като особен принос имат Германия, СССР и Италия.
Спогодбата предвижда Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа с размер 7565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска (Междусъюзническата) война през 1913 г. (виж Букурещки договор), когато територията на Добруджа е окупирана от Кралство Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север.
68 000 българи от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят и със своите стада.
Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията.
Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.
Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба, по дипломатически път Южна Добруджа е запазена за Българи.
Подписването на този договор е първата дипломатическа победа на България след Освобождението през 1878 г. Той премахва една несправедливост по отношение на българското население и българската държава в този регион и установява трайни и международно признати граници с Румъния.
Увеличаването на българската територия с отнетата преди това плодородна Добруджанска земя увеличава и производството на храни.
Удължаването на българския морския бряг с 93 километра и поречието на река Дунав със 75 километра влияе благотворно върху развитието на българското речно и морско корабоплаване, риболов и дава значителни възможности за разширяване на търговското корабоплаване от Балчик и Варна.
![](http://www.jivotatdnes.bg/uploads/news/content/390x232224230_b.jpg)
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.