БКП установява в България тоталитарен режим на диктатура и репресии

След смъртта на Георги Димитров е взето решение ръководството на партията до голяма степен да е колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин, като за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков, зет на Георги Димитров. Създадено е правителство начело с Червенков.

През 1949 г. протича нова кампания на вътрешни чистки, от юли до средата на септември над 11 хиляди комунисти са изключени от БКП.

Сред жертвите на прочистването е и най-видният „вътрешен“ деец на партията Трайчо Костов.

На политически процес, с помощта на показанията на Цола Драгойчева, той е осъден на смърт и обесен през декември 1949 г.

През 1949 г. парламентарните избори са проведени в отсъствието на каквато и да било опозиция. ОФ печели 97,66% от гласовете. От тази изборна кампания нататък изборите са превърнати във формалност.

Държавният и партийният апарат се срастват.

През 1949 г. България участва в учредяване на Съвета за икономическа взаимопомощ, а през 1955 г. – на Варшавския договор.

Комунистическата партия налага тотална диктатура и терор

Георги Димитров инструктира: Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля.

Всяка антикомунистическа съпротива трябва да бъде унищожена. Въведена е Сталински тип диктатура с помощта на стотици съветски съветници.

Създава се Държавна сигурност (ДС). Този репресивен апарат за кратко време достига 30 000 служители. От средата на 50-те години до края на режима ДС ежегодно разполага с 50 000-65 000 сътрудници, като за целия период от 1944 до 1989 г. са вербувани общо 250 000-300 000 секретни сътрудници.

Трябва да се каже, че тези осреднени данни не разкриват пълната картина, защото през цялото време ДС има бурен организационен растеж.

Например щатният състав преди падането на режима е два пъти по-голям от този през 1962 г. Към краят на 80-те години за ДС работят над 75 000 офицери и секретни сътрудници, което прави близо 1% от населението на България.

Първата задача на тази служба е да се справи с опозиционната позиция на БЗНС, начело с Г. М. Димитров, с помощта на ляво настроената част на БЗНС – Никола Петков. По-късно Никола Петков също е убит за неприемлива за комунистите политическа позиция.

През август 1948 г. БРСДП приема марксизма-ленинизма за своя идейна платформа и на основата на предварителна договореност обявява сливането си с БКП, но само на половината от членовете ѝ това ще бъде позволено. „Звено“ и Радикалдемократическата партия са принудени да се саморазпуснат

Окончателното ликвидиране на легалната опозиция е извършено с ареста в началото на септември 1948 г. на парламентарната група на БРСДП.

Създаване на агентурен апарат

През първото десетилетие след 9.9.1944 г. усилията са насочени към вербуване за агенти на лица от семействата на осъдени от Народния съд и на членове на семейства от бившия политически елит. По-късно започва вербовка на доносници от всички административни служби, университети, училища от фабрики и заводи. До 5% от всички агенти са предложили доброволно услугите си, 95% от агентите са вербувани принудително – чрез заплаха от уволнение, подвеждане под отговорност за някои прецеденти в работата, ограничаване на кариерно развитие и др.

На репресиите са подложени и видни български интелектуалци, членове ва БАНИ (академици и дописни членове), професори, доценти и асистенти от университета, гимназиални учители, писатели и журналисти, художници-карикатуристи.

Въоръжената съпротива на „горяните”

Всички масови репресивни акции на властта – срещу дейците на бившия режим, забраната на обществени и политически организации, ВМРО, патриотични и националистични организации, анархистите, офицерите, разгрома на опозицията, дори и от средите на враговете с партиен билет от БКП, както и поредицата от конфискационни мерки водят до масовизиране на „горянското движение”.

По данни на ДС през 1945 г. горяните са 17, в края на 1948 г. вече са 780, през 1950 г. нарастват на 1520, през 1952-1953 г. достигат кулминацията си от 3130 човека.

Крайно разнородният състав и цели на участниците в горянските чети са и основната причина движението да не успява да изгради общ ръководен център. В страната по различно време действат около 160 чети, а 160 се сражават самостоятелно. Разнородни остават и свързаните с тях над 600 нелегални политически организации.

От април 1951 до октомври 1962 г. от гръцка територия се излъчват предаванията на радиостанция „Горяни”. Макар и символичната западна помощ, както и породените надежди от директния военен сблъсък на комунистическите режими със Запада, довеждат до масовизирането на движението.

Най-мащабна е акцията, проведена в началото на юни 1951 г. Тогава, с помощта на няколко хиляди милиционери и войници, е блокиран Сливенския балкан и в двудневно сражение се прави неуспешен опит за ликвидирането на голямата сливенска чета на Георги Стоянов-Търпана.

Разочароващата пасивността на Запада при смазването на въстанието в Унгария през 1956 г. показват безперспективността на въоръжената съпротива и водят до края на горянското движение, а това означава и на въоръжената борба.

Прочистване на армията от неблагонадеждни офицери и подофицери

След 9 септември 1944 г. армията е овладяна от т.нар. „политофицери”, които са бивши партизани, политзатворници и комсомолци.

Армията е прочистена на 2 етапа. Веднага след 9.9.1944 г. са уволнени 172 висши офицера, а до края на година са арестувани близо 1500, част от които ще бъдат съдени от Народния съд. Вторият етап е съобразен с нареждането за радикална чистка, дадено от Сталин през юни 1946 г., когато на среща с Г. Димитров определя армията като враждебна и иска смяната на военния министър - звенаря Д. Велчев. На 2 юли 1946 г. е приет „Закон за ръководство и контрол на войската”, по силата на който са уволнени около 2000 офицери „с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления“.

Референдум за определяне формата на управление на държавата

На 8 септември 1946 г. е проведен референдум, според резултатите от който българският народ подкрепя републиканската форма на управление. България е обявена за Народна република.

Промяната във формата на управление предопределя и създаването на нова конституция.

За тази цел на 27 октомври същата година са произведени избори за Велико народно събрание.

В безпардонни манипулации ОФ получават близо 70% от подадените бюлетини (като комунистите самостоятелно спечелват 52%). Въпреки натиска  обаче 30% успяват да гласуват за опозиционния блок.

По предложение на Сталин се закрива Коминтерна и на негово място през септември 1947 г. се създава Коминформбюро с участието на девет европейски комунистически страни. Така България се превръща в сателит на СССР.

На първото заседание на Коминформбюро се взема решение да се унифицират комунистическите режимите. По този начин са поставен основите на т.нар. еталон на съветския модел.

На 4 декември 1947 г. т.нар. Димитровска конституция окончателно е приета.

Следвайки съветския прототип, в нея няма разделение на властите, макар по силата на държавната традиция да са запазени техните държавни органи – Народно събрание, Министерски съвет и Върховен съд.

Въпреки, че Народното събрание е прокламирано за върховен орган, неговите реални правомощия са иззети от Президиума на Народното събрание, а Министерският съвет на практика е извън неговия политически контрол.

БКП налага насилствена македонизация на българите в Пиринския край

В името на изграждане на Българо-югославска федерация под съветска егида, БКП въздига в ранг на държавна политика насилствената македонизация на Пиринска Македония, за да могат да я пришият към създадената от Тито югославска република.

Сталин безпардонно заявява пред българска партийна делегация, водена от Г. Димитров, че нямало още развито македонски съзнание у населението и нарежда да се въведе културна автономия в Пиринска Македония.

Безродните и послушни български комунисти изпълняват повелята на проведеният през август пленум, като гузно скриват решенията от българската общественост.

За да пречупят съпротивата на населението, през януари 1946 г. те арестуват ръководството на ВМРО, а на 8 юни извършват масови арести на ръководители и активисти на организацията.

Следва се утвърденият сценарий – от близо 200-те арестувани най-изтъкнати дейци на ВМРО са убити 165, 22 са осъдени в скалъпен процес, а останалите изпратени в концлагери

След тази „подготовка“ с насилия и административен натиск 180 хиляди българи са принудени да се запишат като македонци на проведеното през декември същата година преброяване.

Жертва на борбата с великобългарския шовинизъм става и Западнопокраинската националноосвободителна организация „Въртоп“.

В България пристигат от Югославия като емисари учители, които заместват българските учители, за да може да се преподава по свободно македонски език.

БКП провежда специална политика към турското население

В районите с преобладаващо турско население се позволява изучаването на турски език, излъчват се радиопрограми на турски, създават се турски училища и културни състави.

Турските младежи влизат с привилегия във висшите училища. До края на 70-те г. са сключени няколко изселнически спогодби с Турция.

След посещение на турския президент в София, на което той заявява, че повече няма да се сключват изселнически спогодби, отношенията между България и Турция се изострят едновременно с тези между правителството и турското малцинство.

Тази политика към турското население стимулира възникването на турски национализъм, който по-късно създава сериозни проблеми на правителството.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.