БОГОМИЛСТВОТО В МАКЕДОНИЯ

БОГОМИЛСТВОТО В МАКЕДОНИЯ ПО ВРЕМЕТО НА ЦАР ПЕТЪР

Богомилството възниква в България през първата половина на Х век по време на царуването на цар Петър (927-969).

Основоположник  на богомилското движение е поп Богомил, който произхожда от Пловдивско, тогава включено в темата Македония (днес Източна Тракия, с център гр. Одрин). Оттук то се разпространява на запад, като обхваща територията на днешната географска област Македония.

БОГОМИЛСТВОТО ОРГАНИЗИРА СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ДОГМИТЕ И КАНОНИТЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

След покръстването на българите в средата на IX християнската църква се превръща във фундаментален крепител на феодалната държава. Проповядвайки, че всяка власт е дадена от бога, тя създава предпоставка за развихряне на своеволието на феодалите и ограбването на населението чрез насилие и корупция. Въведен е църковен данък, който още повече утежнява положението на българите. Всичко това благоприятства възникването на тази ерес – богомилството, което организира най-масовата съпротива както срещу догмите и каноните на православната църква, така и срещу ограбването на народа от държавната власт. За кратко време то се разпространява из цялата българска земя. Според Цариградската патриаршия това е вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес, примесена с павликянство (Й. Иванов, 1925; Д. Ангелов, 1993).

В Сръбския синодик от 1221 г. пише: „В българска Македония, в Пловдив и околните места възниква ереста на богомилите". Под Македония по това време се разбира Източна Тракия, която е в съседство с Пловдивска област. (Пл. Павлов, П. Ангелов,1993).

Според Житието на сръбския княз Иван Владимир още по време на цар Самуил заблудените народи на масалианските и богомилските български еретици проникнали в Мизия, Албания, Далмация, Илирик и Сърбия (Д. Ангелов, 1993).

Богомилите са подложени на преследване както в България, така и в съседните Балкански страни. През ХII век в Рашка (Сърбия), след събора на Петрова църква богомилите са безмилостно преследвани от Стефан Неманя. След 1170 г. много от сръбските богомили бягат в Босна, където са подкрепени сериозно от тамошните власти. По-късно, по време на османското нашествие, водачите на тази ерес заедно с феодалните владетели приемат исляма.

През ХI-XII век се появяват много сведения за разпространението на българската ерес (Bulgarorum haeresis) в цяла Европа. Разпространението на ереста се осъществява чрез богомолци, търговци, пътешественици и занаятчии (Stephen O`Shea, 2000, Anne Brenon, 2005). С помощта на трубадурите те получават достъп до широки обществени слоеве, включително и кралските дворове на Северна Италия и Южна Франция и Арагон. През ХII век заливат цяла Европа, носейки различни названия: бугри (българи),бабуни (в Босна), катари, манихени, павликяни, патарени, албигойци и др. Всички се наричали просто християни. А народът ги нарича добри хора и добри християни поради простия им и скромен начин на живот. Били облечени твърде скромно на фона на помпозните тоалети на средното и висше общество в Европа.

СЪЩНОСТ НА БОГОМИЛСТВОТО

Богомилството проповядва реформаторство в религиозен, политически и икономически аспект. То заимства много идеи от манихайството и павликянството. Идеите на богомилството могат да се конспектират по следния начин:

• Политически реформи – противопоставане на властта на царя и феодалите. Да не се подчиняват безропотно на своите господари. Презвитер Козма пише, че те проповядват: Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите.
• Икономически реформи – намаляване или премахване на данъците и ангарията.
•  Църковна реформа – отнемане на имотите и земите на църквата и манастирите, които да се раздадат на селяните.

РЕЛИГИОЗНА ФИЛОСОФИЯ НА БОГОМИЛИТЕ

Смята се, че богомилството се предшества от възникването и разпространението на две религиозни ереси:

• Палвикянството
• Масалианството

Богомилите отричат божествения произход на земния ред. Според тях в света има две сили :

• Бог – означава  борба срещу делото на дявола във видимия свят;
• Дявол – създател на земята и всички видими неща; царя, болярите, патриарсите и духовниците са слуги на дявола; данъците и таксите са творение на дявола.

Освен това богомилите:

• Отричат кръста – защото на него е разпнат Христос и трябва да е омразен на всички християни;
• Отричат причастието;
• Не вярват в библейските разкази за чудеса;
• Отричат почитането на  мощите на светците;
• Отричат почитането на иконите и пророчиците на Вехтия завет;
• Проповядват, че Дева Мария не е светица, а проста жена, която е съгрешила;
• Били против литургиите и застъпвали простото и разбираемо служене, с произнасяне на молитвата „Отче наш“.

РЕЛИГИОЗНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БОГОМИЛИТЕ

Основата на богомилските органицзации са богомилските братства:

• Начeло на тези братства стои дедец.
• Жените са равноправни и могат като мъжете да стоят начело на братствата.
• Службите да се състоят с четене само на „Отче наш“.
• Провядвали аскетичен живот.
• Разпространявали учението и с книги като Тайната книга или Йоаново евангелие.

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВОДЧИТЕ НА БОГОМИСКОТО ДВИЖЕНИЕ

В историята на богомилското движение се съобщава за преследване и репресии, включително и за убийство на редица религиозни водачи:

• В Бориловия синодик (1211 г.) се намират сведения за средствата, които са използвани за борбата срещу богомилите, и са анатемосали поп Богомил и неговите ученици и последователи;
• Богомилският ересиарх, проповедникът Василий Врач (грц. „Ятрос“ – „Лекаря“), известен като главен разпространител на богомилството в Балканските земи, е изгорен на клада на Хиподрума в Константинопол през 1111 г. по заповед на император Алексей I Комнин. По този повод е съставен трактатът „Паноплия Догматика” на Евтимий Зигавин като ръководство за борба с ересите;
• Йоан Итал, ученик на философа и историка Михаил Псел, е набеден в проповядване на  богомилството и павликянството, както и на платоническо учение в края на XI в. Прокълнат е с анатема на Синодика в неделя на православието.
• През 1092 г. Нил, проповедник сред арменците, е изправен пред съда като монофизит;
• Свещеникът Влахериит, проповедник на ехивианите, също е съден.

В средновековната литература се съобщава за множество случаи за репресии на богомилски водачи и обикновени богомолци.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОГОМИЛСТВОТО НА БАЛКАНИТЕ И В ЕВРОПА.

Богомилството се разпространява бързо из Западна Европа под различни имена. В Босна богомилите се наричат торбеши, в Македония се наричат бабуни, от Бабуна планина, където са проповядвали следовниците на поп Богомил. В Европа най-популярно е името катари и бугри. Движението просъществува до края на ХV век.

През ХI век богомилството се разпространява и в Киевска Рус. Там става широко известно чрез редица апокрифни книги и послания сред които: Видение Исаево, Енохы Варух, Животът на Адам и Ева и др. Впоследствие в Русия те стават известни под името „Български басни”.

В Банат богомилството прониква от Северна България още през ХI век по времена управлението на християнския княз Ахтум. Тогава еретиците, които са проповедници на богомилството, са почитали архангел Уриил.

В днешна Македония се правят опит да се представи възникването на движението като опит за борба срещу „турано-бугарските поробители“. Това е пореден нагъл опит да се фалшифицира българската национална история (Извори за старата история и географя на Тракия и Македония, 1949; Гръцки извори за българската история, 1958-1965; Латински извори за българската история, 1960-1965.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.