Фалшификации на скопските историци за националния характер на въстанията в Македония

Безспорно е доказано, че в създадената от Георги Раковски Българска легия са участвали и много българи от Македония, между които Ильо Марков (дядо Ильо) от Берово (Малешевско), който и сам ръководил въоръжена чета. Войвода на чета бил и Христо Н. Македонски от с. Горни Тодорак (Кукушко).

Революционната дейност на Раковски намерила широк отзвук във всички български земи, включително и в Македония. „Безкрайно се благодарихме, като узнахме за пламъка, който носите в душата си за нашия народ и за нашия бащин език - пише на 3 април 1861 г. от Охрид учителят Йоаким Маленков на Раковски ... - Записахме името ти в черковната кондика, за да се споменава във вечни времена“.

В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са известни имената на 15 българи от различни краища на Македония, в четата на Христо Ботев - 12 души.

Такива имало и в четите на Филип Тотьо. В редица градове и села на Македония възникнали тайни революционни комитети.

В Охрид действала революционна група от 14 души, начело с Иван Паунчев. Спиро Джеров от Битоля - известен четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, изградил революционна група в този град и в много села на Битолска околия, а също така и в съседните Ресенска, Охридска и Леринска околии. Такива групи съществували в Крушево, Щип, Кукуш, Прилеп, Горна Джумая (Благоевград) и други.

При изграждането на Вътрешната революционна организация от Васил Левски (БРЦК) в редица селища на Македония се създали частни (първични) революционни комитети. Сам Левски се е срещал с дейци от Белица (Разложко) и от Крива Паланка. Помощникът на Левски - Димитър Общи, е искал „упълномощение“ от Левски за посещение в Македония по организиране на революционната борба.

В някои доклади на Стефан Веркович до сръбското правителство в периода 1870-1873 г. са изнесени данни за организационна дейност на комитети на БРЦК в Разложко, Неврокопско (Гоцеделчевско), Серско, Воденско и други райони на Македония.

По време на Априлското въстание гр. Горна Джумая влизал в района на Рилския революционен комитет. От този град е и организаторът на въстанието в Търновски окръг през 1876 г. - Георги Измирлиев.

Особено активно участие в българското революционно движение взело населението от Разложка околия, която била в IV (Пловдивски) революционен окръг под ръководството на Георги Бенковски и Панайот Волов.

В подготовката на Априлското въстание постоянни революционни комитети действали в Разлог (тогава Мехомия), Якоруда, Белица, Горно и Долно Драглище, Банско, Баня, Недобърско.

На събранието в Оборище 1876 г., което взело решение за обявяване на въстание, разложани изпратили като свой представител Георги Чолаков от Долно Драглище.

След събранието пратеникът на Бенковски - Кузман П. Томов (Шарланджията), донесъл в Разложко прокламацията за вдигане на въстанието.  

През май същата година избухнало въстание и в с. Разловци, Малешевско - в района на горното течение на р. Брегалница, известно в историята като Разловско, или Пиянечко въстание. Това въстание е достоен епизод и финал на Априлската епопея, а неговите организатори Димитър Попгеоргиев, поп Стоян Разловски, Ильо Марков и др. са известни дейци на българското националноосвободително движение.

В българското опълчение през 1877-1878 г. имало повече от 500 българи от различните краища на Македония.

След потушаването на Малешевското (Пиянечкото) въстание Димитър Попгеоргиев и други ръководители на въстанието се оттеглили към Беласица и повечето от тях останали да действат чак до Руско-турската война, като извършвали диверсионни действия в тила на турците.

Прочута е акцията на дядо Ильо Марков за установяване на местна власт в Малешевско и Пиянечко.

Защо настъпва разцепление в македонското революционно движение

Никога македонските и тракийските революционери не са се борили да се изгражда някакво друго национално съзнание освен българското и още повече пък това да става чрез денационализиране на българското население.

Никога тези революционери не са били настроени антибългарски. Всички те са се чувствали българи, имали са ясно българско съзнание и често подчертавали, че българите, особено в Македония, са най-компактната маса.

Ако е имало някакви противоречия в началния етап от развитието на революционното движение, то те произтичат от отношението на организацията към България.

По този повод се формират три политически крила:

• Първото крило - Македония след освобождението ѝ да се присъедини с България, така както стана с Източна Румелия;
• Второто крило – Македония отначало да добие статут на Автономна област със запазване на българската национална принадлежност, след което да се реши да остане независима държава, или да се обедини с България;
• Третото крило – Македония след придобиване на автономия да се включи в една Балканска федерация.

Ето какво разказва д-р Христо Татарчев, първият председател на ЦК на ВМОРО, за споровете около програмата и тактиката на организацията:

„Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент.

Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция.

Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България...“.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.