Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев и Черния, е капитан от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско,  ръководител на Струмишкия окръг на ВМОРО.

Той е роден на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и през 1899 г. остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. Там служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение.

През август 1899 г. Чернопеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО.

На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.

От април 1900 г. е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни - Марко Лерински и Михаил Попето, е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. В четата на Чернопеев се обучават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.

През февруари 1901 г. четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части - 14 часа се сражава при село Баялци, като в битката загиват половината четници заедно с брата на Гоце Делчев.  Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет

Христо Чернопеев

Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански, участва в аферата Мис Стоун в Пирин през 1901 г.

Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г. за поемане на курс към незабавно въстание.

На 24 март 1903 г. четата на Чернопеев влиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново отива в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

След поражението на въстанието, заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 г., която служи за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение.

Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО.

През октомври 1905 г. е делегат от Струмишки революционен окръг на Рилския конгрес. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му Петър Китанов с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, Мануш Георгиев с 9 души в Петричко. В Радовишко действа Стамен Георгиев, който се подчинява на ръководството на ВМОРО.

След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е арестуван в София по подозрение за съучастничество. Не успява да участва на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г.

След Младотурската революция от 1908 г. се легализира и установява в Солун.

През април 1909 г. четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. През 1909 г. става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.

Участниците в аферата „Мис Стоун“ – Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев

През декември 1909 г. обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев, заедно с Константин Самарджиев Джемото и бившите върховисти Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга. Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 г. четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.  

През 1910 г. Чернопеев основава Българската народна македоно-одринска революционна организация заедно с Апостол ПетковТане Николов и др.

При избухването на Балканската война през 1912 г. Чернопеев е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на Македоно-одринското опълчение съставена от 145 души. Участва в освобождението на БанскоМехомия и Кавала заедно с Йонко Вапцаров, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Спасява село Калапот от башибозук, но закъснява в Плевня.

На 24 октомври с Михаил Чеков влизат в Драма, а на 27-и в Кавала, след което е назначен за комендант на Кавала. По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІІІ степен.

Взема участие в покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 г.

По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко.

До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в поручик.

Чернопеев става народен представител от Струмишки окръг, но през 1915 г. напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта

По време на Първата световна война е капитан - командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия.

Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско.

Погребан е в църквата Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.

След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 г. гробът му е заличен. А през 2010 г. цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени. 

В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.

Сподели във Facebook