Иван Михайлов – легендарният ръководител на ВМРО

- Акад. Велев, в току-що излезлия том VI от „История на българите от Македония“ вие сте отделили достойно място на дългогодишния лидер на ВМРО Иван Михайлов. Къде и как започва житейския си път деецът на българското националноосвободително движение в Македония?

- Иван Михайлов, често наричан Ванчо или Ванче, е роден през 1896 г. в щипската махала „Ново село“. Баща му Михаил (Мише) Гаврилов и единият му чичо Атанас Михайлов са дейци на ВМОРО, а другият му чичо е полковник Спиридон Михайлов. Иван учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, а завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич. След завършването на гимназията през 1915 г., като на отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва.

- Какви са контактите му с Тодор Александров?

- След Солунското примирие Иван Михайлов напуска армията и се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на своето следване е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в Задграничното представителство на ВМОРО в София. Забележителна е характеристиката, която му дава водачът на ВМРО, наричайки го Скромния. Активната му легална дейност свършва с убийството на неговия приятел и учител Тодор Александров на 31 август 1924. След убийството Иван Михайлов за кратко време успява да се утвърди за безспорен водач. Едва 28-годишен, в разцвета на своите сили и младост, той по волята както на старите ръководители, така и на младите дейци, поема тежкия кръст за спасение на възстановеното от Тодор Александров ВМРО и освободителното дело на македонския българин.

- Кога се превръща в страшилище за сръбските поробители?

- В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Той става автор на новата тактика, провеждана за борба при новосъздадените условия: акции на революционни тройки, които минират жп линии, извършват атентати по градовете и наказват предателите. Не напразно през 1928 г. американският в-к „Чикаго Дейли Нюз“ пише за Иван Михайлов: „Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда.“ Само за броени месеци Иван Михайлов успява да възстанови мощта на ВМРО. В цяла Македония се подновява истинската война между четите на ВМРО и сръбските и гръцки поробители. Всички прояви на поробена Македония се ръководят от страшния Иван Михайлов, най-обичаният, опасен и мразен човек на Балканите. Той лично организира и ръководи съпротивата срещу сръбските окупатори.

– Известно е, че Иван Михайлов се бори и със съветската пропаганда…

- Да, той смята за първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, неутрализирането на съветското комунистическо влияние, което прониква в македонското освободително движение чрез Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

- След военния преврат през 1934 г. дейността на ВМРО е забранена. Каква е реакцията на Иван Михайлов?

- Правителството на Кимон Георгиев започва преследвания и арести на дейците на ВМРО. По този повод Иван Михайлов пише: „Почти всички държавни преврати в Европа след войната, издигащи силна власт на мястото на партийното управление, и особено превратите, които поставят властта в ръцете на военните, бяха извършени все под знака на големи национални идеали. Тъй бе и с българския преврат от 1923 г. Но установената на 19 май 1934 г. диктатура в България е пълно отрицание на тия идеали. Тя не само не бе реакция срещу пораженството, а се опираше на него и бе дошла, за да го засили, а му даде ръководството на България. [...] След пробива на Добро поле сърбите най-много се зарадваха, когато падна убит Тодор Александров за сметка на българите. Но на 19 май 1934 г. те се зарадваха повече, отколкото при смъртта на Тодора. Защо? Очевидно е, че на 19 май те са спечелили нещо важно за себе си. А от това следва, че на 19 май българите са изгубили нещо твърде ценно и важно“.

- Много от дейците на революционното и легалното движение са арестувани и осъдени по бързата процедура. Каква е съдбата на Иван Михайлов?

- Той е един от малкото, които успяват да се укрият, а в края на 1934 г. получава задочна смъртна присъда в България. Пред опасността да бъде заловен и убит, водачът на ВМРО Иван Михайлов и неговата съпруга, революционерката Мелпомена (Менча) Кърничева, поемат пътя на изгнанието до края на живота си.

След 1945 г. Иван Михайлов се превръща в символ на вечната македонска борба за свобода. Хиляди българи от Вардарска Македония са избити като ванчомихайловисти, десетки хиляди преминават през лагерите на Тито. И докато в България комунистите се надпреварват да извършват погроми над българщината, тихо и упорито, вече не с пистолет, а с перо, Иван Михайлов продължава борбата.

- Как завършва житейският му път?

- Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г. – една година преди прогласяване независимостта на Северна Македония (8 септември 1991). Иван Михайлов поема ръководството на ВМРО в труден за организацията и за българското националноосвободително дело в Македония момент. Той повежда организацията в периода между двете световни войни, провеждайки на практика българска национална политика в Македония.

Неговото дело тепърва ще се оценява, но безспорно е едно: под ръководството на Иван Михайлов ВМРО раздруса до основи Югославия. Той оставя завет за поколенията да довършат свещеното освободително дело. Във всичките дела на великия щипянин е отразен духът на безкомпромисен български родолюбец.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.