Кои сме ние, българите, откъде идем и откога живеем на Балканите

Вместо предговор

Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите „Национализмът“, „Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фунда­менти на комунизма, фашизма, националсоциализма)“, „Българският национализъм и неговото бъдеще“; „Българската национална кауза (1762–2012)“ и на многотомника „История на българите от Македония“.

Текстовете на акад. Велев  се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на събитията, процесите, на житейския път и идеите на стотици ярки личности. Тези масиви от информация са вплетени в синтезиран, сполучливо структуриран разказ за историческите превратности, преживени от българския народ в драматични и жестоки времена.

От автора

Защо се залових с това обемно изследване?

•  Защото Македония е била и е неразделна част от българската историческа съдба.
•  Защото почти 2 500 000 българи в днешна България носят живеца и кръвната връзка с гражданите на днешна Вардарска и Егейска Македония.
• Защото 7 500 000 българи, 1 100 000 вардарски българи и 250 000 егейски българи имат общ генетичен код.
• Защото снагата и духът на нацията ни са разкъсани, а досегашният ни политически елит е безроден и чужд на националните ни идеали и на националната кауза.

С настоящето издание се цели да се даде достоен отговор на „създателите на македонската нация“, които не само фалшифицират исторически факти и събития от българската национална история, но и са се заели с физическото унищожаване на всяка следа, която напомня за България, за българската държава, българската култура и българската национална индентичност.

Предлагаме на вниманието ви интересни и малко познати исторически факти от фундаменталния труд на акад. Григор Велев, председател на Българската академия на науките и изкуствата.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарница Сиела.

Преди да стигнем до историческата истина за Македония обаче, трябва да започнем от самите нас, българите, и да се запознаем с най-достоверните сведения за нашия произход.

ХИПОТЕЗИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Въпросът за произхода на българите е дискусионен. Съществуват няколко хипотези за (етногенезиса) произхода на българите. По интересни са:

• ХИПОТЕЗА ЗА ТЮРКСКИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ

Досега най-разпространена e тюркската теория за произхода на прабългарите. Тя се налага през ХХ век и се споделя от редица международни и български автори, както и от авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз.

Тази хипотеза започва да се оспорва от някои наши учени още от средата на ХХ век и особено силно днес.

Според теорията за тюркския (туранския) произход на прабългарите като самостоятелен древнотюркски огурскоезичен народ той се формира около средата на ІІ век в Средна Азия. Някои учени разглеждат прабългарите като народ сроден на хуните, аварите и хазарите. Смята се, че чрез смесване на прототюрките, останките от източния хунски етнос и сарматски племена, се формира прабългарският етнос.

Тази хипотеза, с едни или други нюанси, вариации и уговорки, се поддържа от Геза Фехер, Веселин Бешевлиев, Иван Шишманов, Стефан Младенов, Васил Гюзелев, Димитър Ангелов, Петър Петров, Л. Н. Гумилев, А. Куник, М. Микола, В. Томашек, В. Ф. Генинг, А. Халиков, и др.

Американо-украинският ориенталист Омелян Прицак прави съществено допълнение, че прабългарите се откъсват от туранската етническа общност далеч преди тя да се обособи в ХVIII – ХIX век като тюркско-алтайска, аналогично на прибалтийските народи - пруси, латвийци и литовци, които са се обособили в много ранен етап от славянската група.

• ХИПОТЕЗА ЗА ХУНСКО-АЛТАЙСКИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ

В края на XIX век и началото на XX век в българската историография се налага хипотезата за хунско-алтайския произход на прабългарите. Тя е подкрепяна от авторитетни историци като Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Стивън Рънсиман и Кристиан Жерар, които разглеждат българите като група, принадлежаща към хунските племена, появили се на река Урал през първата половина на II век. Те смятат, че от времето на Гостун/Органа до хан Кубрат възниква прабългарски племенен съюз.

По този начин българите се еманципират от хуно-аварите и другите племена, наследили бившия полиетнически хунски съюз.

Ранните византийски текстове използват като заменяеми наименованията хуни, българи, кутригури и утигури. В тях българите са идентични, част са от хуните или поне са сродни на тях.

Посочените в Именник на българските канове – Авитохол и Ирник днес се отъждествяват с Атила и Ернах.

Кои всъщност са хуните?

Въпросът за произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен.

Днес преобладава мнението, че хуните са свързани със северния клон на народа „хунну”, създал през II век пр.Хр. свое държавно обединение северно от Китай.

Този народ е изтласкан около 93 г. в днешен Северен Казахстан. Той е също  добре известен на китайските летописци като част от северните варварски нашественици, срещу които е била издигната Великата китайска стена.

През следващите два века хуните живеят в този район и вероятно са повлияни от местното арийско население на Тохарите.

Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват угрите, тюрките и татаро-монголите.

Връзка на старобългарите с Далечния изток някои изследователи намират и в прабългарския календар.

Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена – „белите хуни или ефталитите”, чиято държава от 440 г. господства над Бактрия/Балхара (където е роден арийският Зороастризъм) и цяла Средна Азия, над Персия и дори над Индия до 600 година, когато е погубена от ислямските походи на арабите. Тя е била  мощен фактор в региона, с който се съобразявала даже и Китайската империя.

В държавата на „белите хуни” град Балх е един от най-значимите градове.

Хунският съюз в Европа представлява конгломерат от най-различни раси и племена, добил авторитета на мощна протодържава, всяваща ужас в Империята.

Тази хипотеза не противоречи, както на хипотезата за хунския, така и на другите виждания за родословието на прабългарите и идентифицирането като български ханове на упоменатите в Именника на българските канове хунски вождове.

• ХИПОТЕЗА ЗА АРИЙСКИЯ (ИНДОЕВРОПЕЙСКИЯ) ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ

Тази хипотеза е формулирана за пръв път в средата на XX век от съветските историци Николай Державин, Николай Марр, Алексей Смирнов и Василий Сиротенко, които свързват прабългарите със сармато-аланското население на Източна Европа.

Привърженик на този възглед, макар впоследствие да е склонен да приеме и туранският модел, е и българският историк Александър Бурмов.(Ст. Йорданов, 2002)

Днес привърженици на теорията за индоевропейски произход са някои професионални историци у нас като Георги Бакалов, Божидар Димитров, Петър Добрев, Пламен Павлов и Тодор Чобанов. Привърженици на тази хипотеза са и изследователите Петър Голийски, д-р Живко Войников, доц.Иван Т. Иванов, Илко Стоев, Боно Шкодров и др., които определят прабългарите като индоевропейски, тохарски или арийски народ от северо- иранската група на скити, сармати, алани, масагети, бактрийци и т.н.

Всички изброени историографи приемат, че българската племенна общност възниква в Централна Азия, в обширния район между планининските масиви на Памир (планината Имеон), Тян Шан и Алтай (Петър Добрев,2002, Илия Галчев, 2005)

• АВТОХОННА ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Според редица автори като йеромонах Спиридон, Георги Раковски, Ганчо Ценов, Крум Балтаджиев и Григор Симов, някои тези на Паисий Хилендарски, Петър Берон, Ст. Захариев и Боно Шкодров, българите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ, практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракийско и близкоизточно население.

Тази хипотеза, която има повече спекулативен характер, не намира подкрепа сред съвременните български историци.

• ХИПОТЕЗА ЗА СМЕСЕНИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ

Тази хипотеза се лансира от известния български археолог проф. Рашо Рашев. Според него прабългарският етнос се формира на два етапа.

Първия етап. През II-IV век на територията между Урал и Алтай се смесват хунски, угърски и ирански общности и образуват обособена група в рамките на хунския съюз.

Втори етап. През V-VI век към тях са присъединени нови ирански групи в степната зона на Източна Европа, както и угърски преселници от Урал.

Народният език на големи групи от завареното население е ирански с тюркско влияние, но елитът е силно тюрцизиран (Р. Рашев, 2005) или направо тюркски, както и част от останалото население. Това обяснява тюркските елементи в прабългарските надписи и култура.

Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или тюрко-монголи, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.