Началото на Втората световна война и конференцията в Мюнхен
![](http://www.jivotatdnes.bg/uploads/news/content/390x232141949583518119.jpg)
След икономическата стабилизация на Германия Хитлер и ръководената от него националсоциалистическа партия започват да планират връщане на заграбените от съседните държави германски територии и създаване на единна и Велика Германия.
На 7 март 1936 г. Вермахтът навлиза и окупира демилитаризираната Рейнска област.
Австрийци приветстват присъединяването на Австрия към Германия. Общият немски термин аншлус (привързване“, „съединяване“) е част от специфичното политическо събитие. То представлява присъединяването на Австрия към Голяма Германия през септември 1938 г.
От началото на 1938 г. нацистите подготвят аншлуса на Австрия чрез политически и военен натиск на австрийските нацисти върху законната власт на република Австрия.
Това събитие контрастира с изключването на Австрия от Германия при създаването на Имперска Германия през 1871 г.
Сам Хитлер е австриец по рождение. Като канцлер на Германия той осъществява присъединяването на Австрия към Германия, което се посреща от австрийците с възторг.
Присъединяване на Судетите към Германия
Веднага след Аншлуса на Австрия към Третия райх Хитлер се обявява в защита на етническите германци, живеещи на територията на северна Чехословакия, известна под името „Судети”.
От геополитическа и историкоидеологическа гледна точка явлението „Аншлус“ включва и германското мирно анексирне на Судетската област, отнета от Чехословакия по-късно през 1938 г., както и присъединяването към Райха на Мемел (Клайпеда). През следващия месец судетските нацисти, водени от Конрад Хенлайн, агитират за създаването на автономия.
На 24 април 1938 г. СГП обявява програма, която в своите осем точки изисква пълно равенство между судетските немци и чешкия народ. Само по себе си това е един последен реверанс на международната общност и Великите сили към Германия, с който те откровено признават несполучливостта на Версайския договор.
Западните страни се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла Бохемия.
Агресивната националистическа политика на Германия и Италия не се посреща с решителен отпор от страна на Англия и Франция.
През август британският министър-председател Невил Чембърлейн праща лорд Рънсиман в Чехословакия, за да види дали може да разреши спора между правителството на Чехословакия и немците в Судетите.
Лорд Рънсиман докладва за положението на германците в Судетите, като същевременно дава подробности за четири плана за справяне с кризата:
- провеждане на плебисцит относно прехвърлянето на Судетите на Райха;
- прехвърляне на Судетите на Райха;
- свикване на конференция на Четирите сили по Судетския въпрос;
- създаване на федерална Чехословакия.
Мюнхенската конференция и нейните последици за мира в Европа
Англия и Франция са смутени, но не и изненадани от действията на Хитлер. Те са принудени да приемат неговото предложение за среща в Мюнхен, където да се разискват спорните въпрос.
На срещата в Мюнхен участват премиерът на Великобритания Чембълейн, премиерът на Франция Даладие, райхканцлерът на Германия Хитлер и премиерът на Италия Мусолини.
На 29-30 септември 1938 г. е подписано споразумение, което уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия.
Мюнхенската конференция безусловно утвърди териториалните претенции на Германия и създаде лъжлива надежда за постигнат траен мир.
Далновидните политици си дават сметка, че избухването на нова световна война е въпрос на време.
За срещата в Мюнхен не е поканен да участва СССР.
Неочаквано за политическия елит на Европа Германия и СССР седнаха да дипломатическата маса и подготвиха договор за приятелство.
Този пакт, известен още под името Молотов-Рибентроп, е за ненападение.
На 23 август 1939 г. от страна на Съветския съюз договорът е подписан от народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов, а от тази на Германия – от министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп.
На ратифицирането му присъства и Йосиф Сталин.
Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение“.
До 1989 г. от съветска страна съществуването на протокола се отрича, макар че копие от него е направено публично достояние след нареждане на президента на САЩ Хари Труман.
Договорът е публикуван в САЩ за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., а във Великобритания – от в. Manchester Guardian.
Новооткрити оригинали са публикувани през 1993 г.
Пактът за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз е подписан след период на охлаждане на съветско-германските политически и икономически отношения, причинен от установяването на нацисткото управление в Германия на Адолф Хитлер, както и от въоръжените конфликти в Испанската гражданска война и при Халхин Гол между СССР и Япония.
Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след неговото подписване.
![](http://www.jivotatdnes.bg/uploads/news/content/390x232224230_b.jpg)
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.