Българщина

28 Октомври 2023

3645

Животът днес

Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

- Нека започнем този път с малко статистика – има ли точни данни колко офицери, родени в Македония, са служили в българската армия?

От Освобождението ни до края на Първата световна война в българската армия са служили около 2000 офицери, родени в Македония. Всички са показали чувство за гражданска отговорност и преданост към националната ни кауза за Обединена България.  Активно участват във войните за национално обединение и са примери на храброст и доблест. Мнозина от тях положиха младия си живот пред Олтара на тяхното отечество – България.

- Нека споменем имената на най-изявените между тях…

Пръв между равни, разбира се, е легендарният полковник Борис Дрангов, български офицер и военен педагог. Роден е на 3 март (15 март нов стил) 1872 г. в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише: „... В тоя тържествен миг аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...“.

През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. През 1907 г. завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – в 6-и пехотен, а след това в артилерийски полк. По време на Балканската война е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи  при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен. През Междусъюзническата война се сражава със сърбите при връх Бубляк.

- Защо този герой за дълго изпада в немилост?

Защото публикува критични статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев. Те го дават под съд. През 1914 г. Пловдивският военен съд го оправдава, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в провинцията. Все пак на 19 февруари 1915 г. е произведен в чин подполковник.

- И е назначен за началник на 5-и македонски полк, който е част от дивизия, съставена почти изцяло от необучени във военно отношение българи от Македония…

- Да, Дрангов успява за много кратко време да ги подготви и да направи от полка напълно боеспособна бойна единица. Полкът участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец. През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич.

Но тъй като офицерският състав на армията дава големи жертви, налага се още през май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. За началник на школата е назначен подполковник Дрангов. В нея постъпват 1053 младежи. Между тях Дрангов се ползва с изключителен авторитет благодарение на ораторското си майсторство, откритост, чистосърдечност и личния си пример. Ето какво пише за него големият български писател Чудомир: „Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример“.

- Посмъртно е повишен в чин полковник…

- За съжаление на 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел подполковник Дрангов е тежко ранен и вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

Народът също не забравя славния си син, в чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика. През 2007 г. на мястото, където са били казармите на 9-и пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е дело на скулптора Атанас Карадечев.

- Полковник Петър Дървингов е и войвода на Върховния македоно-одрински комитет, по-късно става военен историк и член-кореспондент на БАН от 1932 г. Как постига всичко този буден българин?

- Петър Дървингов е роден в град Кукуш, днес Килкис, Гърция, в занаятчийско семейство. Завършва Солунската българска гимназия с отличен успех. Със същия успех завършва и Военното училище в София.

Като отличник Дървингов има право да реши къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. И там е назначен за командир на конен взвод.

- Кога се включва в революционна дейност?

- Войводите на Беласишкия отряд на Върховния комитет Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.

Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет по време на Горноджумайското въстание, това е есента на 1902 г. Става член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. той е военен организатор на четите на Вътрешната организация. А като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. След въстанието се връща в България и постъпва отново на действителна военна служба в армията.

- Как продължава военната му кариера?

През 1909 г. завършва Военната академия в Торино, Италия. И вече като майор е назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. През Балканската война Дървингов става  началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война е началник-щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. Поради усложненото положение в Западна Тракия командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 г. След войната Дървингов преминава в запаса.

- Полк. Дървингов се е занимавал с научна и обществена дейност…

- Научните му интереси са свързани най-вече с военната история. Книгата му „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд, посветен на опълчението. Полк. Дървингов става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, член на Дружеството на българските публицисти и член на Дружеството на военните писатели.

През 1953 г. комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов. Той е носител на Железен кръст 2-ра степен (Германия), Орден „За храброст“ IV степен 1-ви клас и 2-ри клас, Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата, Орден „За заслугa“ на обикновена лента. Има публикувани 15 научни изследвания от 1903 г. до 1941 г. През 1988 г. излизат неговите „Избрани произведения“.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.

Сподели във Facebook