Ревизия на антибългарската политика на БКП по Македонския въпрос

Отношението на БКП към Македонския въпрос претърпява постепенна еволюция. Тя преминава през няколко етапа:

ПЪРВИ ЕТАП – Прояви на нерешителност от страна на БКП

Цели пет години ЦК на БКП се опасява да ревизира поведението си по този въпрос. Това се дължи на факта, че след 1948 г. партията продължава стриктно да спазва инструкциите на СССР, които са съобразени с неговите геостратегически интереси. От друга страна, ръководството на БКП все още не е освободено от сталинските догматични постановки по националния въпрос от преди 1944 г. Все още голяма част от партийните ръководители страдат от болестта на партията от сектанския период, когато се прокламира създаването на македонска, тракийска, добруджанска нации. Колебанието на партийното ръководство допринася за утвърждаване на Югославската идеология и политика за македонизация на българското население във Вардарска Македония. Тя започва агресивна външно-политическа пропагандна кампания срещу България. По този начин пред света се представя, че България провежда асимилационна политика по отношение на македонското национално малцинство.

ВТОРИ ЕТАП - Промяна в отношението към Югославия след смъртта на Сталин

След смъртта на Сталин, през периода 1953-1956 г., отношенията между СССР и Югославия се затоплят. СССР налага ръководството на БКП да се сниши и замълчи по Македонския въпрос. Нещо повече. Правят се опити за нормализиране на българо-югославските отношение при условие на пълно мълчание по Македонския въпрос до 1958 г. от страна на България. Правят се опити за подобряване  на икономическите връзки. Това са искания на съветското ръководство, чиито интереси са сериозно засегнати от конфликта с Югославия. Обсъжда се и въпросът за югославските политически емигранти, избягали в България след скъсването на отношенията между Югославия и Коминформбюро.

ТРЕТИ ЕТАП - Промяна в отношението на БКП към Македонския въпрос

През 1956 г. настъпва смяна на партийното ръководство. На априлския пленум за първи секретар на БКП е избран Тодор Живков.

Започва процес на десталинизация на партията, който се изразява в смяна на голяма част от партийния апарат, обременен от коминтерновските инструкции и постановки по Македонския въпрос.

През 1957 г. се провежда юлският пленум на ЦК на БКП. Т. Живков остранява своя съперник Г. Чанков и поставя началото на промяната в политиката на БСП по Македонския въпрос. Внимателното разглеждане на архивните документи показва, че Тодор Живков лично е имал правилна и последователна позиция по Македонския въпрос, нещо, което признава и Иван Михайлов в едно свое интервю за в. „Македонска Трибуна”. Грешката му е, че не допусна истината по този въпрос да стане обществена, т.е. на целия български народ и по този начин да се даде отпор на антибългарската кампания в Югославия.

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП - Цялостна ревизия на позицията на БКП по Македонския въпрос

На VIII конгрес на БКП през 1962 г. се прави цялостна ревизия на позицията на България по Македонския въпрос.

През март 1963 г. се взема решение населението на Благоевградски окръг само да определи своята българска национална принадлежност.

От тук нататък представителите на БКП започват да отстояват историческата истина за Македония при всички следващи срещи и разговори с представители на Югославия. Тодор Живков лично защитава позицията, че до 1944 г. населението на географската област Македония е българско, за което представя съответни доказателства. За пръв път са разрешени научните исторически изследвания по Македонския въпрос у нас. Това допринася за коренна промяна на държавния ни курс по този въпрос и отстояване на български национални позиции по него.

Така се слага началото на серия срещи с югославски и македонски ръководители:

• Нов натиск на Москва за подобряване на отношенията с Югославия се оказва през 1963 г. Той се формира след затопляне на съветско-югославските отношения в края на 1961 г. Тогава Югославия става една от трите страни, създали Движението на необвързаните страни. Инструкциите за започване на всестранен диалог с Югославия поставя отново в центъра на разговорите Македонския въпрос;
• През 1963 г. Т. Живков посещава за втори път Тито. Югославската страна запява отново старата песен за националните права на македонското национално малцинство в България. Провежданите разговори не водят до някъкъв резултат. Посещението е съпроводено с безпрецедентна антибългарска кампания и обвинения към българското правителство;
• Българските представители обаче отново не смеят да поставят въпроса за правата на българско население в Македония. Ние продължаваме да вземаме позиция на активна отбрана и оправдания, което прави нашите партньори още по-агресивни;
• През 1965 г. министърът на външните работи Иван Башев води разговори със своя колега от СФРЮ Коча Попович;
• През 1965 г. Тито посещава след 18 г. София, придружаван от председателя на Народното събрание на СР Македония Владое Смилевски;
• Иван Башев посещава Белград през1966 г. Тук той води разговори освен с Тито, но и с Кръсте Цървенковски;
• На 19 май 1967 г. К. Цървенковски посещава София, където води разговор по Македонския въпрос. На срещата присъства членът на Политбюро Борис Велчев. Очертава се сериозно разминаване в позициите на двете страни по разискваните въпроси;
• На 4 юни 1967 г. Тодор Живков дава интервю пред в. Нова Македония, в което признава правото на народа на Македония да създаде своя нация, но не на антибългарска основа;
• На 6-7 юни 1967 г. Тодор Живков прави посещение на Югославия по покана на Тито. Отново централна тема е Македония. Срещата завършва с неуспех;
• Ново напрежение в отношенията между България и Югославия през 1968 г. То възниква като резултат от навлизането на войските на Варшавския пакт в Чехословакия.

ПОЗИЦИЯТА ПРЕЗ 1963 г.

През 1963 г. пленумът на БКП постановява, че населението на България е само българско и че населението на Пиринска Македония не е македонско малцинство.

По време на преброяването през 1965 г. броят на хората, идентифициращи се като македонци, е спаднал до 8750. От тези преброявания се очаква да се потвърдят инструкциите отгоре да се изличи македонската идентичност в България.

Повечето хора тайно мразят идеята, че някой друг не само е определил националната им идентичност, но и продължава да я променя според някакви абстрактни критерии.

ПОЗИЦИЯ СЛЕД 1970 г.

През 70-те години българският комунизъм напълно развива идеите си по националния въпрос: България е обявена за хомогенна нация.

През 1978 Българската академия на науките публикува „Единството на българския език в миналото и днес“, където се обяснява, че македонският език не съществува.

През 1979 г. Цола Драгойчева публикува мемоарите си за партизанското движение в Македония, в които описва българските комунисти като жертви на югославските им братя, които успешно са заговорничели за постигане на доминация в Македония.

Такива твърдения, както и тесните връзки на режима със Съветския съюз, засенчват слабите подобрения в българско-югославските отношения, постигнати в ранните 1960 г. когато Тодор Живков и Тито си разменят посещения.

Българският комунизъм предлага на народа национална идентичност, каквато е разрешена от Съветите и в съгласие с културата на мнозинството.

Тя може да се дефинира като „българска, лоялна към съветския комунизъм“.

Македонският въпрос в България изглежда временно решен и някак замразен – не забравен, а по-скоро забранен. Почти никакви вестници или други печатни източници на информация от югославска Македония не са достъпни в България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.