Стоян Михайловски - създателят на химна на българската просвета е бил и председател на ВМОК

Стоян Николов Михайловски е виден български  писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).

Роден е в Елена през 1856 г. и е потомък на стар възрожденски високопросветен род - син е на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски.

Учи в Търново (1865-1868), а през 1872 г. завършва френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където негов съученик е Константин Величков.

След това, от 1872 до 1874 г., Стоян Михайловски е учител в Дойран, а през 1875 г. заминава за Франция, за да следва  право в университета в Екс ан Прованс. След 1878 г. Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878-1879). През 1887 г. става член на Русенския апелативен съд.

По-късно отново заминава за Франция, за да довърши прекъснатото си поради войната образование и през 1883 г. завършва право.

През 1889 г. става учител по френски език в Русенската мъжка гимназия.

През 1880 г. става главен редактор на вестник „Народний глас“ в Пловдив, Източна Румелия.

През 1880 г. е назначен за началник на отделение в българското Министерство на външните работи. По-късно, през периода 1883-1884 г., става главен секретар на Министерството на правосъдието. През 1886 г. е избран за депутат в Третото велико народно събрание и участва в избора на нов български княз през април на следващата 1887 г. През 1894-1896 г. отново е депутат в Осмото народно събрание.

През 1903 г. е избран за депутат в Тринадесетото народно събрание. Заради статията „Потайностите на българския дворец“ във вестник „Ден“ от 1904 г., насочена срещу княз Фердинанд I, е осъден условно.           

Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация

На Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 г. защитава еволюционистката стратегия, поддържана и от привържениците на ВМОРО, срещу революционерите сарафисти.

На 7 април Михайловски е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет като балансираща фигура между цончевистите, сарафистите и привържениците на ВМОРО.

След конгреса обаче във възгледите му настъпва сериозна преориентация. През юни 1901 г. по време на голяма обиколка в страната на митинг във Варна произнася реч, изпълнена с остри нападки срещу Фердинанд и опитите му за намеса в македоно-одринското дело.

Михайловски обявява, че Македоно-одринската организация е напът да попадне в ръцете на анархо-терористичната стихия, в която поставя както социалистите, така и сарафистите като Симеон Радев.

На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 г. Михайловски изнася в десет точки вижданията си за положението в Македоно-одринската организация.

Консервативният по своите убеждения и характер Михайловски определя като язва и проказа за делото анархистите и терористите, които като стихия се надигали и подкопавали устоите на организацията и на цялото общество.

Конгресът отново избира Михайловски за председател, но действителното ръководство е в ръцете на генерал Иван Цончев и функциите на председателя са сведени до чисто представителни. Михайловски обаче се опитва да играе по-голяма от отредената му роля по време на последвалия голям разкол в организацията, довел до появата на два комитета - цончевистки и опозиционен на сарафисткото и вморовското крило.

На 23 ноември 1901 г. урежда в дома си тайна среща с представители на опозицията в МОО и привържениците на ВМОРО - Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Христо Станишев, Тома Карайовов и Евтим Спространов, за да обсъдят подготовката на извънреден конгрес, който да отстрани офицерите от ръководството.

Подобни действия на Михайловски карат офицерите да обмислят отстраняването му. В писмо до Александър Протогеров от 4 януари 1902 г. Цончев пише „тоя човек колкото по-скоро се отстрани от организацията, толкова по-добре“.

На 6 февруари Михайловски си подава оставката, но другите членове и най-вече Цончев успяват да го убедят да я оттегли, за да не се внася допълнитено напрежение в организацията.

През 1905 г. се отказва от активна обществена и редакторска дейност.

Литературна дейност

Литературната си дейност Михайловски започва през 1872 г. в сп. “Читалище”, Цариград. Печата и в “Периодическо списание на БКД”, сп. “Мисъл” и в. “Ден”. Сътрудничил е и на “Църковен вестник”.

Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно – пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми.

Но най-значимото му произведение си остава „Върви, народе възродени!“ по музика на Панайот Пипков, която се превръща в химн на българската просвета.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв